Стартира предизборната кампания за парламентарните и европейски избори на 9 юни, предаде репортер на БГНЕС.
Партиите ще разполагат с един месец, считано от 10 май до полунощ на 7 юни, в който да убедят избирателите, че трябва да гласуват за тях. Желание за участие в изборите 2 в 1 са заявили 20 партии и 11 коалиции.
ГЕРБ-СДС ще водят битката под мотото „Стабилна България в сигурна Европа“. Този път за място в националния парламент ще се борят дългогодишният кмет на столицата Йорданка Фандъкова и острието на коалицията в местната власт Георги Георгиев. За европейските избори водач в София пък е председателят на Народното събрание в 49-я парламент Росен Желязков.
ПП-ДБ залагат на Никола Минчев за водач на евролистата, а доскорошният министър на икономиката Богдан Богданов е кандидат за депутат в два МИР-а. Бившият премиер Николай Денков повежда коалицията в Бургас и в Шумен.
Движението за права и свободи ще се бори за националния парламент за първи път с Делян Пеевски като лидер на партията, който води листите в Благоевград и Кърджали, а водач на евролистата ще бъде другият председател на ДПС Джевдет Чакъров. След него се подреждат традиционно Илхан Кючюк и Искра Михайлова, но доскорошната евродепутатка от редиците на БСП Елена Йончева влиза в надпреварата като пета в листата на ДПС.
Това обаче далеч не е единственото сътресение в ляво.
Ваня Григорова, която бе издигната от градската организация на БСП в София за кмет и която стигна до балотаж, сега ще се бори за позиция в националния парламент заедно с Мая Манолова в обединението „Солидарна България“.
Дали в 50-то НС левите избиратели ще бъдат представени не само от БСП, но и от една партия повече в лицето на Григорова-Манолова, предстои да разберем.
Листите са ясни, но какви са очакванията за предизборната кампания?
Според политолога и социолог Стойчо Стойчев кампанията няма да даде значително отражение върху нагласите на хората да гласуват и върху избора на партия имайки предвид „перманентното състояние на предизборна кампания“, в която се намираме.
„Между 6 и 8 партии е нормално да влязат в парламента, можем да очакваме и нови формации-потенциал има във Ваня Григорова и Мая Манолова“, смята политологът. Според него основната подредба на политическите сили няма да се промени, но конфигурацията няма да бъде същата.
„Сформират се партии с близки резултати като ДПС, „Възраждане“ и ПП-ДБ от една страна и ГЕРБ като безспорно първа сила, но не с предимството си преди 2021 г. Това се сформира като тенденция. От избирателната активност и разпределението на малките политически групи ще зависи разпределението на позициите“, обясни доц. Стойчо Стойчев. Той посочи, че при по-силно фрагментиран парламент именно малките политически сили ще имат по-важно значение за мнозинство и коалиция.
„При над шестпартиен парламент може да имаме две или три партии с по 12 депутати“, отбеляза социологът.
Политологът Боян Балев заяви, че кампанията ще бъде наситена с нападки и обвинения между политическите сили, избирателната активност не се очаква да бъде голяма, а терен за нови партии има.
„Очаква се Ваня Григорова да има резултат над 4% и да влезе в Народното събрание, вече с колко депутати предстои да видим“, смята Боян Балев. Според него не се очаква да има политическа партия, която да получи подкрепа от вида на ГЕРБ през 2009г. или от появата на НДСВ.
„Очевидно изборите ще са най-успешни за ГЕРБ и ДПС, колко народни представители заедно ще имат не е толкова важно, двете партии ще се стремят към запазване на статуквото, а не към резки движения“, каза Боян Балев и уточни, че въпреки тежките думи диалог с ПП не е невъзможен. „Друга тема е доколко в новата конфигурация те ще го търсят и ще имат нужда от диалог“, заяви политологът.
Съоснователят на „Тренд“, социологът Евелина Славкова, също смята, че кампанията ще протече на базата на взаимни обвинения на база „защо сглобката не се случи“.
Политическите партии трябва да си дават сметка обаче, че е важно избирателите да чуят конкретни политики и посоки накъде ще върви държавата следващите месеци. Очакванията обаче са, че тези теми ще липсват“, заяви Евелина Славкова. Според нея ако европейските избори нямаше да са заедно с парламентарните избирателната активност е щяла да е по-ниска.
„Избирателната активност ще бъде около 2,7 млн. души и няма да има изненада от гледна точка на повишаване или намаляване на активността, тя така или иначе е ниска през последните години“, поясни социологът.
Евелина Славкова отбеляза, че не се очаква голям политически проект, който да промени генерално конфигурацията на парламента, която да е различна от 49-то НС, но променени позиции може да има. „Предизборната кампания е от особено значение. Последното проучване на Тренд показва, че битка ще има второто, третото и четвъртото място, а тази подредба може да постави в различна позиция следващата конфигурация“, смята Славкова.
Относно евроизборите и номинацията на Елена Йончева като пета в листата на ДПС социологът заяви, че най-вероятно Йончева ще се бори за преференции докато в ДПС те не са особено популярни. „Все пак ще видим в хода на кампанията дали тя ще се опитва и дали ще има възможност да си проведе преференциална кампания“, отбеляза Евелина Славкова.
Социологът коментира, че не вижда особена енергия към момента около проекта на Ваня Григорова. „Социологията ще измери най-точно какви възможности има, но имайте предвид че битката между големите политически сили изсмуква електорат от малките. От друга страна ниската избирателна активност също ще окаже и влияние. Със сигурност обаче раздвояването в ляво не мисля, че е най-желаното от страна на левия електорат“, добави социологът и съосновател на социологическата агенция „Тренд“ Евелина Славкова. /БГНЕС
БГНЕС припомня, че на последните проведени парламентарни избори в страната от 2 април 2023 година избирателната активност бе 40.69%.
Тогава ГЕРБ-СДС спечелиха 69 мандата, ПП-ДБ – 64, „Възраждане“ – 37, ДПС – 36, БСП – 23, а „Има такъв народ“ – 11.
Според последното представено проучване на „Алфа Рисърч“ за електоралните нагласи преди старта на кампанията, резултатите показват подкрепата така: ГЕРБ-СДС – 25,4% ПП-ДБ – 17,5% ДПС – 14,9% „Възраждане“ – 14,6% БСП – 8,5% ИТН – 5,2%. /БГНЕС
