Недостигът на газ за BASF може да вкара ЕС в криза
Европа е неимоверно свързана със завода на германската химическа компания BASF в Лудвигсхафен (град в югозападната част на Германия) - промишлен комплекс с площ от 10 кв. км, който е толкова обширен, че компанията разполага със собствена автобусна мрежа, която превозва служителите от портите на завода до работното им място. BASF е най-голямата химическа компания в света.
Страничните продукти от производството на амоняк например се пренасят по 2850 км тръбопроводна мрежа от единия до другия край на обекта, където се рециклират за производство на тор, дезинфектант, дизел или въглероден диоксид за газирани напитки.
Така нареченият принцип verbund (композитен) е ключов за 157-годишното израстване на BASF от "Баденска фабрика за анилин и сода" до най-големия химически производител в света. Сега, когато Владимир Путин силно ограничи износа на енергия за Европа, тази гениална взаимосвързаност може да се окаже нейната гибел.
Предприятието в Югозападна Германия е зависимо от газа като суровина и енергиен източник, като годишно потребява приблизително толкова, колкото цяла Швейцария, а BASF играе и активна роля в осигуряването голяма част от този газ да бъде внасян евтино от Русия.
Ако германската държава бъде принудена да ограничи потреблението на газ за промишлени нужди тази зима, BASF твърди, че може да намали потреблението си до известна степен, като ограничи отделни заводи или замени газа с мазут на някои етапи от производството. Тя вече е намалила производството на амоняк на място, като вместо това доставя химикала от чужбина.
Въпреки това, тъй като 125-те производствени предприятия в Лудвигсхафен представляват взаимосвързана верига за създаване на продукти, има вероятност спадът на доставките на газ да доведе до спиране на целия обект.
"Ако започнем да получаваме значително и постоянно по-малко от 50% от максималните ни нужди, ще трябва да спрем целия обект", казва Даниела Рехенбергер, говорител на компанията. "Това е нещо, което никога не се е случвало в историята на BASF, и нещо, което никой тук не би искал да види. Но няма да имаме голям избор."
Тъй като германските газови хранилища са пълни на 87%, нараства оптимизмът, че тази зима може да се избегне въвеждането на ограничения. Но дори и тогава високите цени на газа могат да принудят компании като BASF да спрат производството. Тъй като големи части от компанията работят денонощно от 60-те години на миналия век, BASF казва, че не е ясно дали производството може просто да бъде рестартирано след това или спадът на налягането ще доведе до счупване на някои машини.
Последиците от спирането на производството в Лудвигсхафен биха били мащабни не само за най-голямата европейска икономика, но и за целия континент. Купувачите все още свързват инициалите на BASF с аудио- и видеокасетите, но в средата на 90-те години на миналия век компанията продаде този бизнес филиал и днес продажбите ѝ са предимно между предприятия; продуктите ѝ са по-невидими, но и по-необходими.
Химикалите, произвеждани от BASF, се използват за производство на всякакви продукти - от паста за зъби до витамини, от строителна изолация до пелени. Тя е един от най-големите производители на ибупрофен за болкоуспокояващи в света, а автомобилната индустрия съставлява 80% от продажбите ѝ, което означава, че нарушаването на работата на тръбопроводите в Лудвигсхафен би имало пряко въздействие върху региони, в които се произвеждат автомобили, като Емилия-Романя, Каталуния или О дьо Франс.
Един от малкото останали крайни продукти, които все още се произвеждат в Лудвигсхафен, е AdBlue - течност, която се използва за намаляване на замърсяването на въздуха от дизеловите двигатели. Тя е законово изискване за тежкотоварните превозни средства, така че недостигът ѝ може да доведе до спиране на камионите в цяла Европа.
Съгласно германското законодателство, частните домакинства ще бъдат изключени от нормирането на газа, както и други "защитени" потребители, като домове за възрастни хора или болници. Основната тежест на намаленията ще трябва да бъде понесена от промишлеността, която отговаря за около една трета от търсенето в страната.
Федералният мрежови регулатор задължи големите промишлени потребители да представят своите изисквания в централизирана база данни, която трябва да заработи тази есен, за да се прецени къде спирането на доставките би имало най-опустошителни последици. Очаква се химическата промишленост да бъде първата на опашката за помощ.
Въпросът е доколко е справедливо германското правителство да помага на компанията с противоречиво минало.
Връзките на химическата компания с руската държавна енергийна компания „Газпром“ датират от времето непосредствено след обединението на Германия през 1990 г., когато тя се опитва да използва новооткритите пътища за доставка на газ от изток, за да разбие монопола на собствения германски търговец „Рургаз“. Чрез дъщерното си дружество „Wintershall“ тя съфинансира изграждането на "Северен поток 1" - газопроводът, с който Кремъл се опита да изнуди Европейския съюз тази година, и "Северен поток 2", който беше спрян точно преди нахлуването в Украйна през февруари.
Сътрудничеството процъфтяваше, въпреки нарастващите доказателства за агресията на Москва: през 2015 г., година след анексирането на Крим от Русия, „Wintershall“ предаде най-големия резервоар за съхранение на газ в Западна Европа в Реден на „Газпром“ в замяна на акции в газови находища в Западен Сибир. Според BASF по онова време размяната е била "политически желана и политически подкрепена", а стратегическите газови резерви не са били считани за приоритет от тогавашния канцлер Ангела Меркел.
Но ролята, която BASF е изиграла за предизвикването на настоящата енергийна криза, може да не бъде премълчавана толкова лесно в дългосрочен план. Нейният главен изпълнителен директор Мартин Брудермюлер, който през април се противопостави гласно на ембаргото върху руския газ, прилича на "подпалвач, който първо подпалва къщата, а след това твърди, че само той е в състояние да я изгаси", пише в неотдавнашен коментар редакторът на вестник "Таз".
Изгодната връзка на химическата компания с "Газпром" продължава и до днес въпреки войната на Русия в Украйна, която накара ЕС да наложи санкции на няколко високопоставени лица, свързани с "Газпром", макар и не на самата компания. BASF прекрати дейността си в Русия и Беларус през юли, но направи изключения за подпомагане на производството на храни и запази дела си във „Wintershall“, сега известен като „Wintershall Dea“. През първата половина на годината химическата компания реализира големи печалби, главно благодарение на това дъщерно дружество, което се възползва от високите цени на петрола и газа. BASF притежава две трети от „Wintershall Dea“, а останалата част се държи от руско-израелския олигарх Михаил Фридман, който е обект на санкции от страна на ЕС и Великобритания. Коригираната нетна печалба на енергийната компания през първата половина на тази година е 1,3 млрд. евро, като печалбата без данъци в Русия е нараснала пет пъти в сравнение със същия период на 2021 г. BASF твърди, че тези печалби идват от произведения от "Газпром" газ, продаван на руския пазар, а не в ЕС.
През последните месеци компанията се опитва да навакса изгубеното време, като започна да изгражда соларен парк в Бранденбург и голям вятърен парк край холандското крайбрежие, за да гарантира, че възобновяемите енергийни източници ще покриват по-голяма част от енергийните ѝ нужди. Но запазването на веригата за производство в Лудвигсхафен без газ може да се окаже непреодолимо предизвикателство.
Незаменимият централен елемент на обекта са двете парни крекинг пещи, които, задвижвани с газ, "раздробяват" производните на суровия петрол на по-малки компоненти чрез бързото им нагряване до 840 C. В началото на септември на територията на BASF на река Рейн беше открита тестова площадка, която използва електричество, а не газ за крекинг на въглеводородите, но тя няма да бъде решение за предстоящата зима.
"Това не е нещо, което може да се направи за два месеца", казва Нонаст. "Може да е възможно за пет години, но само защото започнахме да го проучваме преди пет години". /БГНЕС
-----------------------------
Филип Олтерман за "Гардиън"