За важността на предлагания документ говори факта, че зад него не стои някаква лобистка организация на македонистката диаспора, както е било при други случаи, а самата македонска държава, която в момента провежда антибългарска политика и прави всичко възможно, за да избегне прилагането на „Френското предложение“, което по същество е предложение на целия Европейски съюз. В него ясно се посочва, че РСМ трябва да извърши реформи, една от които, но не само, е вписването на българите в Основния закон на страната.
Властите в Скопие виждат във „Френското предложение“ „гигантска“ опасност за съществуващия режим в РСМ. За целта те се стараят да използват всеки възможен случай, за да злепоставят България пред нейните евроатлантически съюзници както в Брюксел, така и във Вашингтон.
Именно такива цели преследва и проекторезолюцията, която трябва да се приеме от американския Сенат. Учудващото е, че случващото се наблюдава с абсолютно безразличие от посланик Панайотов, който явно е проспал една от основните битки на българската държава от последните години в защита на нейната национална сигурност. Още повече, че това беше човек, който в служебното правителство на президента Румен Радев заемаше поста на министър на отбраната от 12 май 2021 г. до 13 декември 2021 г., когато „Македонският въпрос“ беше в кулминацията си.
Неточната му оценка и подценяването на проекторезолюцията може в най-близко бъдеще да създаде много дългосрочни проблеми на България, която вместо да действа превантивно и още в зародиш на попречи на приемането на антибългарски актове, ще трябва да се занимава с последствията, а тогава вече ще е късно. Но така е когато за дипломати се изпращат хора, които нямат „български рецептори“ и са промити още на студентската скамейка в Москва с идеите на македонизма.
Явно посланик Георги Панайотов се чувства безнаказан, защото зад него плътно стоят финансовият министър в оставка Асен Василев и съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, с които той беше колега по време на служебните правителства, назначени от Радев. Или поне така е чуван да се хвали.