Папата на Пасхалното бдение: с Възкръсналия Исус никоя нощ не е безкрайна

Бдението в Пасхалната нощ бележи преминаването от тъмнината към светлината, от смъртта към живота, защото чества Възкръсналия Христос, живия Христос, който „все още днес преминава, преобразява и освобождава“. Поканата, която Той ни отправя тази вечер, е да търкулнем камъка от гроба, за да донесе на всички радостта на Исус. Дори в тъмнината на продължаващата война в сърцето на Европа, известяването на Възкресението е източник на надежда и елей сред толкова много страдания

Преходът от тъмнината към светлината

Ватиканската базилика е обгърната в тъмнина, когато в 19.30 ч започва тържествената литургия, предстоятелствана от кардинал Джовани Батиста Ре, декан на Кардиналската колегия, и в присъствието на папа Франциск. Само няколко минути по-късно базиликата се озарява в светлина. Обредът с благославянето на новия огън и запалването на пасхалната свещ започва в атриума на Ватиканската базилика. След шествието на всички свещеници към олтара на Престола и химна Exulte, възвестяващо Възкресението, следва литургията на Словото с четения от Стария и Новия Завет и Литургията за кръщението, по време на която бяха кръстени седем пълнолетни катехумени идващи от Италия, САЩ, Албания и Куба. Папа Франциск следи бдението, като остава седнал пред олтара, до който достига, за да произнесе проповедта, а по-късно ще отиде до кръщелния купел, за да отслужи тайнствата.

Жените при гроба: виждат, чуват, известяват

Още една нощ наближаваше края си, докато, както ни казва Евангелието, някои жени се отправят към гроба на Исус, за да се погрижат за тялото Му. При първото зазоряване ги очаква „шокиращо преживяване“, посочи папата: гробът е празен и някой им съобщава, че Христос е възкръснал. Тогава тези жени бягат, за да съобщят незабавно новината на учениците. Те – каза Франциск – извършват три действия, с които и ние можем да влезем в Пасхата на Господа: жените виждат, чуват, известяват.

Възкресението дава изненадваща надежда

„Първото известие за Възкресението е жест, който трябва да се съзерцава - потвърди папата - това е факт, който може да се види и който разтърсва: камъкът е отстранен, едно тяло, което вече не е там“.

„Следователно Възкресението започва с преобръщането на нашите схеми. Идва с дара на изненадваща надежда. Но не е лесно да го приемем. Понякога – трябва да признаем – тази надежда няма място в сърцата ни. Подобно на жените от Евангелието, въпросите и съмненията надделяват и у нас и първата реакция пред неочаквания знак е страхът, „лице наведено към земята”.

Възможно е да се види по различен начин

Също ние - продължи папата - твърде често държим погледа си надолу, устремен само в днешния ден, без илюзии за бъдещето, затворени в апатия и примирение и лишени от радостта да живеем. Но Господ иска да ни промени тази вечер, като ни даде надеждата, „че страхът, болката и смъртта няма да имат последната дума за нас“. И цитирайки изречение от Карл Ранер, Франциск продължи:

„Благодарение на Пасхата на Исус можем да направим скока от нищото към живота, „и смъртта вече няма да може да ни лиши от нашето съществуване“: тя е изцяло и завинаги обгърната от безграничната любов на Бог. Вярно е, може да ни уплаши и парализира... Но Господ възкръсна! Нека вдигнем поглед, нека премахнем воала от горчивина и тъга от очите си, нека се отворим за Божията надежда!“.

Смелостта да позволиш да бъдеш преобразен

Второто действие на жените от Евангелието е да слушат. Две фигури в ослепителни одежди ги питат: „Защо търсите сред мъртвите Този, който е жив? Тук Го няма“. Папата подчерта, онова „не е тук!“, което разстройва жените, и ще е добре за нас да го повтаряме всеки път, когато вярваме, че знаем всичко за Бог, когато Го търсим в емоциите или само когато имаме нужда от Него или отново, когато вярваме, че Го намираме в навиците, забравяйки „да Го търсим в най-тъмните кътчета на живота, където има хора, които плачат, борят се, страдат и се надяват”. Папата повтори: „Защо търсите сред мъртвите Този който е жив?“.

Не можем да честваме Пасхата, ако продължаваме да оставаме в смъртта; ако оставаме затворници на миналото; ако в живота нямаме смелостта да си позволим да бъдем простени от Бог, който прощава всичко, смелостта да се променим, да скъсаме с делата на злото, да се решим за Исус и за Неговата любов; ако свеждаме вярата до амулет, превръщайки Бог в красив спомен от минали времена, вместо да Го срещнем днес като живия Бог, който иска да преобрази нас и света.

Църква, която тича, за да възвестява радостта от Евангелието

След като виждат и чуват, жените се затичват, за да възвестят на другите радостта от Възкресението. „Пасхата - отбеляза папата - не е утешително събитие, което да запазим за себе си, а отваря сърцата за изключителното известие на Божията победа над злото и смъртта“. То не ни кара да стоим неподвижни на едно място, а ни кара да тичаме. Тези жени „знаят, че може да бъдат взети за луди“, но си правят сметки, не мерят думи. „Само – добавяи той – имаха огъня в сърцата си, за да занесат вестта: „Господ възкресе!”.

И колко красива е една Църква, която тича по този начин по улиците на света! Без страх, без тактики и опортюнизми; само с желанието да занесе радостта на Евангелието на всички. Ние сме призвани към това: да изживеем Възкръсналия и да го споделим с другите; да отвалим онзи камък от гроба, в който често сме запечатвали Господ, за да разпространим Неговата радост по света.

Да носим Исус в живота с жестове на мир и справедливост

Насърчението на папа Франциск е да накараме Господ да възкръсне в живота ни, да Го освободим от гробницата, в която сме Го затворили, за да не ни безпокои повече.

Нека Го занесем в ежедневието: с жестове на мир в това време, белязано от ужасите на войната; с дела на помирение в прекъснати отношения и на състрадание към нуждаещите се; с действия на справедливост сред неравенствата и на истината сред лъжите. И преди всичко с дела на любов и братство.

Дори в най-дълбокия мрак блести утринната звезда

„Нашата надежда се нарича Исус - продължи папата - Той премина през нашите страхове и нашите слабости и ни събуди за живота, превръщайки нашия траур в танц“.

Нека честваме Пасхата с Христос! Той е жив и все още преминава, преобразява и освобождава. При Него злото вече няма сила, провалът не може да ни попречи да започнем отначало, смъртта се превръща в проход за началото на нов живот. Защото с Исус, Възкръсналия, никоя нощ не е безкрайна; и дори в най-дълбокия мрак, в този мрак блести утринната звезда.

Нека се помолим тази вечер за толкова многото страдания

И именно мислейки си за най-дълбокия мрак, този на опустошителната война в Украйна, импровизирайки Франциск завърши проповедта си, като се обърна към кмета на Мелитопол Иван Федоров, сега в изгнание и присъстващ на бдението с някои представители на правителството и парламента на страната. Към тях папата поднови на украински език най-красивото изявление: „Христос воскресе“:

В този мрак, който живеете, г-н кмете, дами и господа депутати, тъмния мрак на войната, на жестокостта, всички се молим, молим се с вас и за вас през тази нощ; молим се за толкова многото страдания. Ние можем да ви дадем нашата компания, нашата молитва и да ви кажем: „Смелост! Ние ви придружаваме!“. И също да ви кажа най-великото нещо, което се чества днес: Христос воскресе! /БГНЕС и Ватикан нюз