Пеньо Столаров: Архитектурата е връзката между природата и човека

Във всеки студент има рудни залежи, които преподавателят трябва да извади и да запази неговата личност. За мен отношението между духа на мястото и духа на времето и личността на архитекта са трите опорни точки, върху които се изгражда професионалният път на един архитект.

Това заяви пред БГНЕС проф. д-р инж. Пеньо Столаров, архитект и университетски преподавател в Нов Български университет.

Архитектурните тайни на емблематични сгради в Германия и България излизат наяве в неговата изложба „По пътя…”. Експозицията се открива днес в галерия УниАрт на НБУ и представя историята на 50-годишното творчество на Пеньо Столаров.

Самият професор обясни, че тази изложба е инициатива на неговите студенти и основната ѝ цел е също да се обърне към тях и към тези, които следват архитектура.

„Аз от много години преподавам и някак си това е станало един от стълбовете на равновесие, които са ми необходими в ежедневието”, сподели Пеньо Столаров. Той не скри, че се зарадвал на предложението да направи изложбата в галерията на НБУ. „Така се роди, така да се каже, като че ли основната цел – студентите да се запознаят с пътя, по който съм вървял и да вземат това, което на тях им трябва. Аз смятам, че във всеки един студент има едни рудни залежи, които преподавателят трябва да извади, той трябва да им помогне. Те са вече личности, когато идват в университета и това, което един преподавател може да ги научи е да се отнесат контекстуално към средата, тоест да могат да прочетат духа на мястото, да са достатъчно чувствителни към духа на времето и да запази техните личност, тоест тези личности, които могат да направят само онази архитектура, която само те могат да направят“, посочи професорът.

За него трите опорни точки, върху които се изгражда професионалният път на един архитект са отношението между духа на мястото, духа на времето и личността на архитекта.

„Архитектурата е един медиум, тя е една връзка между природата и човека, тя създава онези условия, при които човекът може да преживява в тази среда. Тази архитектура има нужда както от връзка с мястото, на което се изгражда – не става дума само за физическото присъствие на обекти там, където се изгражда новият обект, става дума за цялата легенда на мястото, за неговата история и т.н. – духът на мястото се формира във времето. Личността на архитекта в последно време създаде изключително много примери. Ние разпознаваме архитектурата на Заха Хадид, на Норман Фостър, Франк Гери, Даниел Либескинд, докато в миналото архитектът винаги е бил в една по-голяма връзка, една по-голяма рамка. Да кажем Барокът е една голяма рамка, но в рамките на Барока са личностите на архитектите, които работят, докато днес личността на архитекта има водеща позиция“, разказа професорът. /БГНЕС