Пламен Таушанов: НЗОК да насърчи профилактиката на българите

„Българите не ходят на профилактични прегледи по ред причини. Първата основна причина е, че досега Здравната каса (НЗОК) не е създала информационна кампания, която да предизвика интереса на пациентите към тези профилактични прегледи, същото не са направили и общопрактикуващите лекари.

Това заяви пред БГНЕС Пламен Таушанов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП).

Таушанов коментира, че здравната система досега е ориентирана към това в лечебните заведение да се лекуват тежко заболелите пациенти, а не е обърната към доболничната помощ. „Тази година тепърва има увеличение, но се чака пациентът тежко да заболее преди да го лекуваме“, посочи той.

„Системата не работи, защото досега макар, че има финансови санкции за неизвършени годишни профилактични прегледи, няма и стимули за обратното. Дори сега тепърва се мисли да се увеличат стимули за общопрактикуващите лекари в НРД, ако над 40% или 60 % от пациентите се профилактират, но важният въпрос е какво ще се установи там и какво се случва след това“, подчерта Таушанов.

Информация за броя на пациентите, които са преминали профилактични прегледи може да бъде намерен в информационната система на НЗОК. По нейни данни към момента това са 20-22%. „Няма някаква цикличност в този процес. Българинът не се е ориентирал към своето здраве. Той смята, че много от изследванията, които се правят са недостатъчни или хората, които ги извършват са неквалифицирани. Т.е. няма сигурност в тези изследвания“, посочи Таушанов.

През последните 3-4 години около 38% от пациентите са се явили на профилактичен преглед, пак по данни на НЗОК. “По наши сведения по-скоро някои от тях се извършват теоретично, на хартия и реално не се извършват и това е голям проблем, защото прегледът на здравето не може да се извършва теоретично“, категоричен е той.

Таушанов обяви, че следващата седмица ще проведат среща с управителя на НЗОК, за да се изясни какво може реално да се направи от страна на касата. „Проблемът е, че Министерство на здравеопазването не е стартирало все още необходимите програми за рак на белия дроб и други общозначими заболявания, а само се приказва, което не е добре, а същевременно, когато ние като пациентска организация искаме да организираме такива кампании не получаваме никаква подкрепа и средства от МЗ по проекти и програми“, обясни той.

По думите му има предвидени 30 часа в образователната система свързани със здравеопазването, но те се провеждат много схематично в неподходяща среда.

„Трябва да има системна отговорност на държавната администрация - от министъра, управителя на НЗОК, лечебните заведения, до практикуващите лекари, които се занимават с този проблем и те да кажат реално какво им пречи да си вършат работата, което касае стимулирането, санкциите и в края на краищата да се промени тенденцията“, призова Пламен Таушанов. /БГНЕС