Планът на НАСА за ядрен реактор на Луната e стъпка по-близо до реализация

От какво най-много се нуждаете, за да живеете и работите на Луната? Енергия. За програмата "Артемида" на НАСА осигуряването на електричество в бъдещите бази на луната е основен приоритет.

Ето защо агенцията създаде своя проект за захранване на повърхността с ядрена енергия. Идеята е да се разработят концепции за малък реактор, който да генерира електроенергия на лунната повърхност.

Вече завърши първоначалната фаза (започнала през 2022 г.), която се състоеше от три договора на стойност 5 млн. долара с търговски партньори за разработване на проекти на реактори. НАСА избра Локхийд Мартин, Уестингхаус и IX, за възлагане на 12-месечната Фаза 1 за по-нататъшно разработване на предварителни проекти.

На всеки от партньорите беше възложено да предложи проект на реактора и системи за преобразуване на енергията, отхвърляне на топлината и управление и разпределение на енергията.

Разбира се, те трябваше да предоставят прогнозни разходи за своите системи и планове за развитие. Крайната цел е да се създаде система, която да поддържа лунни бази в продължение на десетилетие. Проектите биха послужили и като насоки за планиране и изграждане на подобни системи на Марс, съобщава Science Alert.

Енергийните системи представляват разликата между успеха и провала на всяка мисия. За Луната и Марс това е разликата между живота и смъртта. Ядрената енергия е най-вероятният начин за обслужване на дългосрочните енергийни нужди.

"Необходима е демонстрация на ядрен източник на енергия на Луната, за да се покаже, че това е безопасен, чист и надежден вариант", казва Труди Кортес, програмен директор на мисиите за технологични демонстрации в рамките на дирекция "Мисии за космически технологии" на НАСА.

"Лунната нощ е предизвикателство от техническа гледна точка, така че наличието на източник на енергия като този ядрен реактор, който работи независимо от Слънцето, е възможност за дългосрочно изследване и научни усилия на Луната."

Защо ядрени реактори?

Нека си признаем - животът и работата на Луната са свързани с много предизвикателства. Безопасната и чиста енергия помага да се преодолеят много от опасностите, с които ще се сблъскат лунните изследователи. Слънчевата енергия осигурява надежден източник на енергия за поддържане на работата.

Но поне през половината от времето слънчевите енергийни мрежи ще бъдат в тъмнина през лунната нощ. Това не означава, че слънчевата енергия няма да се използва. Но е важно да разполагате с друг източник на енергия. Ето къде са полезни реакторите.

НАСА и други агенции биха могли да поставят ядрени реактори на места, които се намират в частична или пълна сянка. В много случаи в същите райони съществуват резервоари от лед.

Предимството на ядрените реактори е, че те могат да работят на пълен работен ден, независимо дали има слънчева светлина или не. Това е голям плюс за нуждите от електроенергия по време на траещата 14 нощи лунна нощ.

Обърнете внимание, че НАСА не казва, че на Луната ще се използват САМО генератори, работещи на принципа на ядрения разпад. Комбинация от слънчеви и ядрени инсталации вероятно ще задоволява нуждите от електроенергия на местообитанията и научните лаборатории.

Спецификации на реакторите за Луната и отвъд нея

В поканата си за по-нататъшна работа по проектите НАСА иска да види планове за реактори, които ще работят поне едно десетилетие без човешка намеса. Това намалява всякакви заплахи от случайно излагане на радиация и позволява на лунните изследователи да се съсредоточат върху основните си научни задачи.

В спецификациите за дизайна на реактора се посочва, че той трябва да бъде под шест метрични тона и да произвежда 40 киловата енергия. Това е достатъчно, за да се демонстрират възможностите на системата и да се осигури енергия за хабитати, мрежи и научни експерименти. Ако поставите същия реактор на Земята в типичен квартал, той ще бъде достатъчен за захранването на 33 жилища.

Агенцията разработи изискванията така, че те да бъдат отворени и гъвкави, така че всяка компания да може да се чувства свободна да изследва нови посоки, когато става въпрос за представените от нея проекти.

"Имаше голямо разнообразие от подходи; всички те бяха много отличаващи се един от друг", заяви Линдзи Калдон, ръководител на проекта Fission Surface Power в изследователския център Glenn на НАСА в Кливланд.

"Нарочно не им дадохме много изисквания, защото искахме да мислят нестандартно", отбеляза тя.

Сега, след като получи обратна връзка от търговските партньори, НАСА започва да работи по покана за участие във Фаза 2 за 2025 г. След това агенцията очаква доставка на система за използване на Луната в началото на 30-те години. В по-далечно бъдеще, след като системите преминат през своето "бойно кръщение" на Луната, НАСА вероятно ще препроектира реактор специално за използване на Марс. /БГНЕС