Установено е единственото най-богато на видове местообитание на Земята и това не са океаните, тропическите гори или блатата. По-голямата част от живота на Земята живее (поне отчасти) в почвата под краката ни.
"Почвата е дом на 59% от живота, за всичко - от микроби до бозайници, което я прави единственото най-богато на биоразнообразие местообитание на Земята", изчисляват екологът Марк Антъни и колегите му в новото си изследване, съобщава „Сайънс Алерт“.
Почвата се състои от минерали, задържани газове, течности и органични вещества и покрива по-голямата част от сушата на Земята. Въпреки нейното значение, все още знаем много малко за живата кожа на Земята.
"Организмите в почвата оказват превъзходно влияние върху равновесието на нашата планета", казва Антъни от Agroscope, швейцарски изследователски орган в областта на селското стопанство. "Биоразнообразието е от значение, защото животът в почвата влияе върху обратната връзка с изменението на климата, глобалната продоволствена сигурност и дори върху човешкото здраве."
При прегледа на предишна литература Антъни и екипът му откриват, че 88% от бактериите, 85% от растенията и 90% от гъбите съществуват в този тънък и крехък слой. От друга страна, само около 4 процента от 6500-те вида бозайници се осмеляват да си изкопаят дом в прахта.
Малките роднини на дъждовните червеи, Enchytraeidae, имат най-голям процент видове, зависещи от почвата (98,6 %). Повечето от тях живеят в първите 5 см от почвата, ловувайки бактерии, гъбички и органични вещества. И все пак, въпреки разпространението им и като изключим използването им като стръв, тези животни не са добре познати.
Още по-малко знаем за по-дълбоките почви.
"Често пренебрегваните дълбоки почви приютяват много уникални линии в сравнение с повърхностните почви", обясняват Антъни и екипът.
Новата оценка на биоразнообразието е два пъти по-голяма от предполаганата досега, въпреки че екипът е включил само групите живот с най-много видове.
Този неочаквано шумен хабитат е двигател на много от системите за поддържане на живота на Земята - от поглъщането на въглерода до разпределението на водата. Почвите също така филтрират замърсителите и спомагат за отглеждането на 95% от нашата храна.
Но почвите по света се губят от ерозия и се променят от пожари и замърсяване. Според неотдавнашен доклад около 65% от почвите в Европа са нездравословни. Нещо повече, начинът, по който сме променили земята над почвите, вероятно е променил биологичния състав на много почви и на свой ред - начина, по който те функционират.
Ехидните например преобръщат 7 тона почва всяка година в естествената си австралийска среда, но урбанизацията и земеделието са ги отстранили от много райони, ограничавайки този важен кръговрат. Това е променило микробния състав на почвата и е намалило капацитета ѝ за съхранение на въглерод.
Степента на биологичното разграждане на почвите е друга огромна неизвестна.
"Мисля за това много като за преброяване на населението", казва Антъни пред Меган Бартелс в Scientific America "Надявам се, че ще можем да използваме резултатите от това, за да насочим повече енергия към опазване и възстановяване на почвите, защото в момента реално не го правим." /БГНЕС
