‚Който иска, може да протестира. Тези, които трябва да вземат решение, трябва да се съобразят с най-новите научни проучвания и съветите на експертите. Специално в този случай с коронавируса, аз препоръчвам изцяло да слушаме експертите, защото те могат да кажат най-добре по какъв начин ще можем да излезем от тази ситуация“, категоричен бе той.
Специалистът изтъкна, че държавата е направила достатъчно за управление на коронакризата. Според него миенето на ръцете, спазването на лична хигиена, на дистанция, вниманието да не се заразим, всичко това е абсолютно лична отговорност. Няма как да прехвърлим миенето на ръце на държавата, смята Драганов.
Той изрази мнение, че българското правителство е ограничило правото на труд, но не е спазило конституцията и закона, за да компенсира тези, на които е ограничило правото на труд.
„От голяма полза ще бъде да възприемем от европейските държави, че винаги, когато затваряш бизнес, плащаш за това. Когато възприемаме ограниченията, нека възприемаме и стимулите, които са за производството. Когато затвориха производството в Германия, канцлерът Меркел обяви 11 млрд. евро помощ за икономиката. Когато затвориха във Великобритания, Борис Джонсън обяви 9 млрд. английски лири помощ за икономиката. Когато при нас затвориха – не обявиха нищо по отношение на затваряне на бизнесите. И специално туризмът страда от това, че работещите в туризма не са компенсирани по никакъв начин. Казвам работещите в туризма, защото те не са хотелиери и ресторантьори. Ако погледнем, че туризмът създава работни места и в цялата гама заобикаляща индустрия, която е банки, телекомуникации, транспорт. Пред всеки хотел има таксита, автобуси, самолети. Имаме охранителни фирми, имаме музиканти, изпълнители, които също са към туризма“, каза още експертът.
С оглед на предстоящия зимен сезон, Драганов заяви, че туризмът върви към възстановяване. От изминалия летен сезон имаме удвояване на броя на посещенията в България, на броя на нощувките, на приходите от международния туризъм. Това се случва на фона на едни доста сериозни ограничения.
„Индустриализираният туризъм не работеше, работеше т.нар. дисперсен туризъм, т.е. индивидуални туристи, които бяха впръскани все едно на територията на страната. Те избираха всякакви посоки – къщи за гости, семейни хотели, SPA хотели, палатки, пейки, общо взето – кой където намери. Наблюдава се и бум на пътувания на българите в България. Българите бяха открити от българските хотелиери. Тези хотели, които по принцип са насочени към индустриализирания туризъм, успяха да създадат добър продукт и спечелиха от това. Българите за първи път видяха какво е гледка от първа линия от хотел, който се намира на морето. В тези легла до момента са спали англичани, германци, скандинавци, руснаци и всякакви други, но не и българи“, уточни директорът на Института за анализи и оценки в туризма. /БГНЕС