В доклада се казва, че българското правителство демонстрира цялостно увеличение на усилията за борба с трафика на хора в сравнение с предходния отчетен период, като се има предвид и въздействието на пандемията от COVID-19 върху институционалния капацитет на България за борба с трафика.
Тези усилия включват увеличаване на средствата за децата, настанени в кризисни центрове, финансиране на национална стратегия за борба с трафика на хора и програма и сътрудничество с чужди правителства по няколко информационни програми за спиране на трафика на работници.
Българското правителство не успява да отговори на минималните стандарти в няколко ключови области. Властите са разследвали, задържали и осъждали по-малко трафиканти. Съдилищата в страната продължават да издават условни присъди за такива престъпления – само 29 % от осъдените за трафик на хора са получили по-сериозни наказания.
Корупцията в правоприлагането и съдебната система продължава да възпрепятства напредъка в идентифицирането и осъждането на извършителите на трафик на хора и те остават безнаказани.
Както се съобщава през последните пет години, трафикантите на хора експлоатират както местни, така и чужди граждани. България остава една от държавите, които са основен източник на трафик на хора в ЕС. Най-често трафикантите експлоатира жени и деца за секс трафик в държавите от Западна Европа, но и вътре в страната: в столицата, курортите и пограничните градове.
Това е 21-ят доклад на Държавния департамент по темата, в който са представени 188 държави. /БГНЕС