Ще може ли ЕС да покаже и във външната политика сила като във вътрешната?
Трябва ли да изчакаме втора вълна на вируса? Пандемията със своите предизвикващи тревога и несигурност криви на развитие отново надвисва над европейците. Както и да е, това тъжно дежавю не трябва да хвърля сянка върху нов, положителен момент: Европа, изправена пред кризата, вече не е това, което беше преди шест месеца.
Припомнете си, че в началото на март Европейският съюз беше на ръба на пропастта, според ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Неговите стълбове, т.е. единният пазар и Шенгенското пространство, не издържаха на натиска на COVID-19. Липсата на споделени санитарни условия доведе до пагубното разпространение на принципа "всеки за себе си". Икономическата катастрофа, която се очертава в най-тежко засегнатите страни, заплашва да помете всички.
Но , колкото и да е парадоксално, епидемията не се превърна във фактор за колапс, а изигра ролята на катализатор. Смелият план за спасяване на икономиките на ЕС, който беше представен от Европейската комисия въз основа на френско-германската инициатива, стана тласък за целия европейски проект и затвърди принципа на солидарност.
Днес здравеопазването е една от областите, в които сътрудничеството се счита за приоритет, а ЕС прие обща стратегия за предоставяне на ваксина за коронавирус на всички страни членки. Докато рефлексивното желание за затваряне на границите не е изчезнало напълно, сега само Унгария е предприела такива мерки на фона на нарастването на епидемията.
Влошаване на ситуацията
Но макар в момента ЕС да е несравнимо по-добре подготвен във вътрешен план, за да устои на новото засилване на епидемията, това не важи за външната политика. Ситуацията се влоши и Европа днес е буквално заобиколена от кризи.
На юг това са Либия, Сахел, Сирия, Ливан и сега Източното Средиземноморие, където претенциите на Турция пораждат напрежение. На изток и на север мощно народно протестно движение в Беларус усложнява отношенията с Русия, въпреки че украинският проблем все още не е разрешен, а отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални се превърна в напомняне за всички, които биха искали да забравят с какъв режим си имат работа. На запад пъзелът за Брекзит приближава заключителния етап по пътя на ескалация.
Тук става въпрос за съседите. По-далеч на запад Доналд Тръмп отведе американските съюзници толкова далеч, че погледите на всички европейци са насочени към 3 ноември, за да проверят дали отново могат да намерят общ курс. Панорамата би била непълна без конфронтацията на фона на не особено надеждни американски съюзници с не особено благосклонния китайски гигант.
Остров на стабилност
Възможно е, разбира се, да се мечтае за по-добър пейзаж, но географията не може да бъде променена. Освен това от тази география, особено на изток и юг, зависи безопасността на ЕС, който, колкото и да е странно, сега изглеждат остров на стабилност.
„Европа започва това десетилетие с по-голяма увереност в своя съюз и по-малка в другите“, каза американският политолог Макс Бергман. Това логично повдига следния въпрос: може ли Европа да демонстрира навън енергията, която е показала вътре?
През май германският министър на финансите Олаф Шолц сравни плана за стимулиране на европейската икономика с инициативата на първия министър на финансите на САЩ Александър Хамилтън, който през 1790 г. убеждава федералното правителство да консолидира дълговете на американските щати. Ще настъпи ли в Европа след момента на Хамилтън „момент на Уилсън“, президента, който направи Америка виден играч на международната сцена?
Париж мечтае за това (особено при Еманюел Макрон), но доскоро малко хора го подкрепяха в това. Изпитанието COVID-19 и светлината, която то хвърли върху слабостите на Европа, стана тласък за осъзнаване на необходимостта от по-пълен контрол върху нейната съдба на международната сцена.
Още през 2019 г. комисията на Урсула фон дер Лайен бе наречена „геополитическа“, а нейният върховен представител по външна политика Жозеп Борел призова европейците да се научат да говорят „езика на държавността“ заедно.
Днес ключовата дума е „суверенитет“, санитарен, технологичен, цифров, икономически, с други думи „европейски суверенитет“, както подчерта в понеделник германският външен министър Хайко Маас, който беше поканен в Париж на 31 август, за да се обърне към френските посланици в Европа. Според него „ЕС трябва да разрешава кризите в своето обкръжение със собствени средства“.
Рестартиране на френско-германския двигател
За това се захващат дори германците и това е добър знак. Една от последиците от кризата, причинена от пандемията, беше рестартирането на френско-германския двигател, който Хайко Маас нарича „машина на компромисите, работеща върху триенето между различни позиции“. Той очевидно има достатъчно гориво, тъй като Париж и Берлин имат различни позиции по много кризи, както сега е видно от турския въпрос.
Има достатъчно разногласия и между другите държави-членки. Това е най-голямата пречка пред държавността, за която шефът на френското външно министерство Жан-Ив Льо Дриан призова в понеделник, когато приемаше германския си колега.
Тя изисква две неща: единство и средства. Френско-германският тандем може да се захване с (продължителна) работа, за да постигне първото. Що се отнася до средствата, министърът по европейските въпроси Клеман Бон е убеден, че е невъзможно да бъдете тревопасни животни, за да оцелеете в света на хищниците: „Разбираме, трябва да се яде месо“. Несъмнено, макар и това да е факт, че не всички са съгласни с това./БГНЕС
…………..
Силви Кауфман, „Льо Монд“.