Швеция ще изпрати войски в Латвия, въпреки че все още не е член на НАТО

Шведският премиер Улф Кристершон обяви, че Швеция ще изпрати войски в Латвия през следващата година като част от ръководените от Канада сили за възпиране на Русия от нападение, въпреки че все още не е пълноправен член на НАТО, съобщи "Гардиън".

Предупреждавайки, че Русия "се опитва да дестабилизира цяла Европа" със заплахи, дезинформация и кибератаки, Кристершон заяви, че "естественото място на Швеция е в НАТО" и че "няма да губи време в очакване на окончателните ратификации".

Швеция все още чака Турция и Унгария да одобрят кандидатурата ѝ за членство в НАТО, която тя подаде през май 2022 г., едновременно с Финландия, която стана член на НАТО през април миналата година.

"Ние и нашите съседи живеем в непосредствената сянка на руската агресивна война в Украйна. Но заплахите, дезинформацията и кибератаките на Русия се опитват да дестабилизират цяла Европа", сподели шведският министър-председател на националната конференция Folk and Försvars Riskonferens (народ и отбрана) в Селен, Западна Швеция

"Това ме води до някои основни изводи. Първо: Швеция, ЕС и САЩ продължават да подкрепят Украйна. Продължаващата американска подкрепа предполага силна европейска подкрепа. Критиките срещу липсата на американско участие звучат лъжливо, ако ние самите не се застъпим за собствения си континент", коментира той.

Премиерът добави, че вижда "естественото място" на Швеция в НАТО, като заяви, че "Швеция има уникални военни способности - във въздуха и във водата, с разузнавателен капацитет и войници, пригодени за зимни условия".

"Швеция, ще допринесе за отбраната и възпирането на НАТО и е готова да предостави сухопътни единици за отбраната на балтийските държави. Днес мога да кажа, че насоката на правителството е Швеция да участва с редуциран батальон към водените от Канада сили в Латвия", допълни той.

По думите му Украйна е показала, че "най-важният ресурс на една страна във война е общата воля за защита", поради което, според него, на 19 януари Швеция ще възобнови гражданския дълг.

Министърът на гражданската отбрана Карл-Оскар Бохлин заяви, че гражданският дълг ще изпрати подходящо обучени цивилни лица в службите за спешна помощ, като ще засили техните способности да реагират при извънредно положение или нападение. /БГНЕС