Турски сестри на първа линия срещу пандемия от коронавирус

С риск за живота си турските медицински сестри продължават да спасяват живота на другите, докато се борят на първа линия с коронавируса.

Репортери на Анадолската агенция станаха свидетели на трудностите, които 300 медицински сестри трябва да преодоляват всеки ден в държавната болница „Тюркан Йозилхан“ в провинция Измир.

Тези „бели ангели“ отбелязват тази година Международния ден на медицинските сестри на 12 май, като прекарват по-голяма част от времето на дежурство.

Грижата за пациентите изисква медицинският персонал да не остава настрани, затова медицинските сестри винаги трябва да носят предпазни средства. Всяка сирена на линейка означава живот за спасяване, който медицинските сестри се втурват да поддържат.

След вземането на проби, медицинските сестри изпращат пациентите с COVID-19 в съответното отделение, където да получат необходимото лечение.

Въпреки всички защитни средства, рискът от инфекция е реален. Оценявайки всички шансове, медицинските сестри продължават да си вършат работата с цялата енергия, която имат. Те успокояват заразените си колеги и правят всичко възможно да ги развеселят. Дори остават в студентските общежития, опасявайки се, че ако си отидат вкъщи, близките им може да се заразят.

В отделението за интензивно лечение (ICU) ситуацията е още по-напрегната. Медицинските сестри обличат допълнително защитно облекло, преди да влязат там.

Една от медицинските сестри, която преди това е била заразена с вируса, 27-годишната Гизем Темелташ, заяви, че упоритата борба и предпазните мерки срещу COVID-19 са довели до намаляване на случаите.

„Когато видях, че случаите намаляват, се почувствах мотивирана. Дори един пациент по-малко означава надежда за нас. Едва сега разбрах за пореден път, колко свята (изискваща посвещение) е нашата работа. Хората ми носят храна и ми отстъпват място в градския транспорт. Всичко това неизбежно ни кара да бъдем сантиментални“, допълва тя.

Друга медицинска сестра - Кезбан Дениз, подчерта колко ѝ е трудно да стои далеч от родителите и детето си.

„Толкова ми липсва да прегърна детето си“, каза тя.

Кезбан разказва за интубиран пациент с COVID-19.

„Ти си твърде млад, бъди силен", му казах. Знаех, че той чува гласа ми, след това го видях да мига. Моите приятели и аз го аплодирахме за това “, разказва медицинската сестра.

Сабире Яман, медицинска сестра-ветеран, работеща в областта 26 години, заяви, че мечтае да прегърне сина си.

„Един ден синът ми искаше да ме прегърне и аз му казах, че не можем заради вируса. „Как може да има вирус между майка и син?“, попита ме той. Избухнах в сълзи. Това, което искам от хората, е да останат вкъщи, докато тази пандемия не свърши. Те трябва да останат вкъщи и да гарантират, че скоро ще се съберем с децата си “, заключи тя.

31-годишният медицински брат Ахмет Гьокхан сподели, че е избрал тази работа, за да „направи хората щастливи“.

Той подчерта, че професията на медицинската сестра не трябва да се възприема като занимание само за жени, и смята, че това схващане до голяма степен се е променило.

„Ние, сестрите, виждаме пандемията като война. Отначало изпаднахме в паника на бойното поле, но по-късно се приспособихме “, каза той. /БГНЕС