Външната политика доминира предизборната кампания на САЩ

Президентските избори рядко са свързани с външнополитически въпроси, но изглежда, че кандидатите винаги се наслаждават на тях.

Залогът е голям: набелязва се политически модел, който се появява по света, кандидатът свързва съдбата му с неговата, (неолиберализмът на Клинтън, антикомунизмът на Рейгън) и наследството му може да достигне далеч отвъд Вашингтон, а идеите да се запечатат в сърцата на милиарди хора.

Доналд Тръмп толкова често хвалеше чуждестранните автократи (Си Дзинпин е „умен, блестящ, всичко е перфектно“; Ким Чен Ун е „твърд, умен човек“), че сякаш си ги представяше като приятели силовици. Джон Кели, бившият началник на щаба на Тръмп, наскоро заяви пред Джим Саюто от Cи Ен Ен, че експрезидентът многократно е разсъждавал, че Адолф Хитлер „е направил някои добри неща“ и е внушавал „лоялност“. Кели трябваше да съобщи новината, че собствените офицери на фюрера на няколко пъти са се опитвали да го убият по нелоялен начин.

Но тази година изглежда, че това, което се случва в останалата част на света, има по-голямо значение за американците от обикновено. Неотдавнашно проучване на A.P.-Norc установи, че в сравнение с преди една година два пъти повече избиратели - като се вземат предвид разразилата се война в Украйна и свирепата израелска военна офанзива в Газа - смятат външната политика за основен национален приоритет. Тръмп до голяма степен мълчи по отношение на Израел, като прави по-остър контраст с Байдън по отношение на Украйна.

В Мар-а-Лаго той беше домакин на Виктор Орбан, унгарския министър-председател и съюзник на Владимир Путин, и заяви пред тълпата на митинг в Ню Хемпшир, че би насърчил Путинова Русия да „прави каквото си поиска“ с всеки член на НАТО, който по негова преценка не плаща достатъчен дял за обща отбрана. С нарастването на влиянието на Тръмп и отслабването на това на сенатор Мич Макконъл въпросът за Украйна се поляризира: мнозинството от американците подкрепят предоставянето на допълнителна помощ, но повече от половината републиканци смятат, че сме дали достатъчно.

По нареждане на Тръмп председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън отказва да внесе в пленарна зала одобреното от Сената финансиране за оръжия, от което Киев силно се нуждае. Путин забеляза забавянето, като миналата седмица заяви: „Би било нелепо да преговаряме с Украйна само защото ѝ липсват боеприпаси“.

Като се има предвид всичко това, Белият дом работи усърдно, за да превърне външните въпроси в педал на газта за своята бездействаща предизборна кампания. Байдън откри широко възхваляваната си реч „За състоянието на съюза“, свързвайки военната защита на Украйна срещу Путин с електоралната защита на американската демокрация срещу „тръмпизма“: „Това, което прави нашия момент рядък, е, че свободата и демокрацията са атакувани едновременно и у дома, и в чужбина.“ Въпросът за Украйна обикновено показва Байдън в най-добрата му светлина, тъй като едновременно демонстрира необходимостта от неговия антиавторитаризъм и показва понякога сантименталния му идеализъм. Най-добрата му реплика в обръщението беше насочена към Тръмп: „Не можеш да обичаш страната си само когато печелиш.“

Но усилията да се позиционира Байдън като защитник на демокрацията бяха усложнени от подкрепата му за войната на Израел в Газа, чиито опоненти го последваха в предизборната кампания. Два дни след "Състоянието на съюза", на митинг в Джорджия, целящ да развие набраната инерция, Байдън едва бе започнал изказването си, когато един мъж от публиката извика: „Ти си диктатор, геноциден Джо! Десетки хиляди палестинци са мъртви! Децата умират!“ Привържениците на Байдън се опитаха да заглушат протестиращия с освирквания, докато президентът се опитваше да запази спокойствието. („Чакайте, чакайте, чакайте“, каза той, като подкани за спокойствие.) Но въпросът беше поставен.

Миналия месец на първичните избори за президент в решаващия щат Мичиган 13% от демократите - включително мнозинството в 3 силно арабски американски града - гласуваха „неангажирано“, напомняйки на всички, че отклоняването на гласоподаватели по въпроса за Газа може да наклони надпреварата към Тръмп.

Външнополитическият подход на Байдън е насочен основно към приятелите - към подкрепата на нашите съюзници - и след ужасяващите атаки на 7 октомври президентът пътува до Израел, където прегърна министър-председателя Бенямин Нетаняху и каза на израелския народ: „Вие не сте сами“. Идеята, поясниха съветниците на Байдън, е била да задържат Нетаняху достатъчно близо, за да го въздържат. Затова Байдън реши да продължи да изпраща военна помощ на Израел, вместо да я обвързва с условия или да я ограничава, и да наложи вето на резолюция на ООН, призоваваща за незабавно хуманитарно прекратяване на огъня.

Офанзивата в Газа беше безмилостна, убивайки повече от 30 000 палестинци, повече от десет хиляди от които деца, и смъртните случаи имаха ефект в САЩ.

Половината от американците смятат, че офанзивата е отишла твърде далеч, а броят на тези, които гледат положително на Израел (макар и все още висок – 58%), е най-нисък от повече от две десетилетия.

Самият Байдън изглежда е все по-разтревожен от кризата - по-специално от заплахата на Израел за предстоящо нахлуване в Рафах, град в южната част на Газа, където се подслоняват повече от един милион палестинци.

Държавният секретар Антъни Блинкен призова за „незабавно и трайно прекратяване на огъня“ за поне 6 седмици, а Байдън нареди на Пентагона да започне изграждането на плаващ кей в Източното Средиземноморие, за да се опита да достави помощи на палестинците.

Байдън заяви, че е казал на Нетаняху, че скоро ще имат момент на "просветление".

Може би постоянството на „неангажираните“ гласове (8% от демократите в първичните избори в щата Вашингтон, 19% в Минесота и двадесет и 9% в събранията на Хаваите) помага да се подтикне партията към нов възглед. Миналата седмица лидерът на мнозинството Чък Шумър заяви от трибуната на Сената, че Нетаняху се е превърнал в „пречка за мира“. Според него е време за ново ръководство в Израел.

Предизвикателството за Байдън в този конфликт се разбира като предизвикателство за баланс, за да не се наклони твърде много нито към произраелския център, нито към пропалестинската левица и по този начин да не отчужди другия.

Но може би по-големият риск, особено остър за един 81 годишен президент, е усещането, че той губи контрол над ситуацията в чужбина. По време на изтеглянето от Афганистан - може би моментът, в който рейтингът на Байдън започна да се накланя в погрешна посока - републиканците ефективно го атакуваха, че е заспал на волана на един хаотичен свят. Сега те опитват същата маневра с южната граница.

Пролетта на безредиците се очертава не само в Газа, но и в Украйна, където има опасения, че Русия се подготвя за нова офанзива, и в Хаити, чийто министър-председател обяви оставката си, неспособен да се върне в страната, контролирана до голяма степен от банди.

През есента гласоподавателите ще кажат своята дума. Изглежда, че Байдън и демократите са на мнение, че дотогава ще бъдат оценявани не само по това къде се намират техните симпатии, но и колко ефективно могат да опазят реда. /БГНЕС

------------------------

Бенджамин Уолъс-Уелс, „Ню Йоркър“.