Забавните признания на Хавиер Бардем за филмите, Уди Алън, живота с Пенелопе Крус

Гениалният испански актьор Хавиер Бардем бе гост на филмовия фестивал в Кан за вълнуваща среща. "Пари мач" предлага избрани откъси от разговора.

Първият му филм

„Бях много нервен за „Шунка, шунка“, първият ми филм. С Пенелопе (Крус) бяхме млади, искахме да направим всичко перфектно и бяхме доста зле, но беше различен период, хората поемаха повече рискове. Първата ми роля акцентираше върху физиката ми. Придружавах сестра си на снимки и ме попитаха „искаш ли да играеш“? Не исках особено да бъда актьор. Той ме помоли да си съблека тениската и аз получих ролята. Бях като парче месо (смее се).

Семейството ми работи в киното. Майка ми (Пилар Бардем, бел. ред.) беше актриса, чичо ми (Хуан Антонио) правеше филми и бях запознат с условията на снимане. Провървя ми, но си казах, че трябва да работя много, за да бъда достоен за тази възможност.

„Няма място за старите кучета“

Когато се подготвяте за роля, трябва да се опитате да разберете психологията на героя. Имаше насилие. Трябваше да изпитвам удоволствие, пресъздавайки насилието. Трябваше да убивам хора по цял ден.

“Бютифул”

Алехандро е перфекционист, той е невероятен режисьор. Снимахме шест месеца.

Блокбастър срещу авторски филм

Същият стрес е, когато кажете „екшън“, но е различно, когато чакате на снимачната площадка, защото отнема много повече време, понякога до 10 часа. Понякога губите представа за персонажа си. Втората част на „Дюн“ ще бъде невероятна, току-що прочетох нова версия на сценария и читателите ще бъдат изненадани.

Да се снимаш с Пенелопе Крус (неговата спътница)

Понякога е трудно да се прибереш след снимки и да измиеш чиниите. Веднъж тя се върна от филм, в който играехме заедно, аз бях на дивана, тя се обърна и ми каза: „Не искам повече да виждам физиономията ти“ (смее се). Имам голям късмет, тя е прекрасен човек, благодаря на Бигас Луна, че ни нае заедно за “Шунка, шунка”.

"Последното лице"

Остава силно преживяване да бъдеш освиркан. Пресконференцията беше катастрофа, голяма катастрофа. Беше ужасяващо. Правилата на фестивала се промениха (журналистите вече не гледат филма предварително, бел. ред.), така че официалната прожекция да не изглежда като погребение. Хареса ли ви филма? Да? Вие сте вторият човек, след майка ми, който го харесва.

Платформа и бъдеще на киното

Платформите ни дават работа, възможност да снимаме филми, които понякога са трудни за монтаж, но в киносалоните е по-добре. Трудно е да се предвиди какво ще се случи в бъдеще с киното. На децата им е трудно да останат фокусирани, за да открият филми и да се насладят на преживяването.

„Вики Кристина Барселона“

Бях заобиколен от Скарлет Йохансон, Ребека Хол и Пенелопе Крус, щях да си платя за това. Щом възникна у мен въпрос към Уди Алън (режисьорът), той се оттегли, за да свири на кларинет. По време на снимките се целувах, целувах, целувах и тогава разбрах, че операторът го няма (смее се). / БГНЕС