Българска делегация, водена от председателя на Народното събрание Росен Желязков, ще посети Грузия от днес до 16 септември. Визитата е по покана на председателя на грузинския парламент Шалва Папуашвили, предаде специалният пратеник на БГНЕС Димитър Русков.
Делегацията ще положи венец пред Паметника на загиналите за териториалната цялост на Грузия герои. По-късно тя ще посети мисията за наблюдение на ЕС на окупационната линия при село Одзиси.
Председателят на НС Росен Желязков ще проведе срещи с председателя на грузинския парламент Шалва Папуашвили, както и с вицепремиера и министър на икономиката Леван Давиташвили.
„Силата е в единството“
Това е девизът на 3,7 милионната страна, разположена между Русия, Турция и Черно море. Географското положение на Грузия ѝ придава стратегическо значение, далеч надхвърлящо рамките на територията ѝ.
В исторически план Грузия винаги е имала трайни и тесни взаимоотношения с Русия, но днес гледа към Запада в търсене на нови възможности за развитие. Страната има споразумение за партньорство и сътрудничество с Европейския съюз, участва в проекта на НАТО „Партньорство за мир“ и също така насърчава чуждестранните инвестиции, особено от Европа. Франция, Германия, Великобритания и САЩ имат посолства в Тбилиси.
Грузия е член на Организацията на обединените нации (ООН), Съвета на Европа и Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Националният химн на страната, наречен Тависуплеба или „Свобода“, наред със знамето и герба е приет през 2004 г. Промяната на символите на държавността идва с успешната победа над предишното правителство в кървавата „Революция на розите“.
Двустранни отношения с България
България признава независимостта на Грузия на 15 януари 1992 г., а на 5 юни същата година са установени дипломатически отношения. Двустранните отношения се изграждат въз основа на подписания на 19 януари 1995 г. Договор за приятелски отношения и сътрудничество между двете държави.
През годините България последователно подкрепя суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Грузия в рамките на международно признатите ѝ граници.
В столицата Тбилиси функционира българско посолство. В София има посолство на Грузия, а също така функционират две почетни консулства – в Бургас и Благоевград.
Н. Пр. г-н Отар Бердзенишвили е грузинският посланик в страната ни.
Българите в Грузия
По време на руско-турските войни руската императрица Екатерина II заявява, че може да приеме християните-бежанци в Руската империя. Български бежанци напускат територията по черноморски маршрут, и с пристигането си получават земи.
В Грузия те създават българско селище - Благоево, в което живеели само българи.
Според архивите, през 70-те години на 19 век в Грузия са пристигнали два кораба – приблизително 300 души със семействата си. Самите грузинци описват, че те са облечени в народните си носии. Част от българите се заселват в Сухуми, а друга - в Аджария.
През 1996 г. е създадена организация на българите в страната, наречена „Съюз на българите в Грузия „Възраждане“, която е регистрирана за първи път през 1997 г., по инициатива на Райна Белева-Ахалкацишвили.
Съюзът обединява всички българи в Тбилиси. Той е насочен към опазване на българските традиции и обичаи, както и популяризиране на постиженията на българската наука и култура в Грузия, според портала „Паметта на българите“, в който самата Белева-Ахалкацишвили описва дейността му.
По-късно през 2001 година е създадено неделно училище към съюза на българите в кавказката страна.
С помощта на български дипломати в Грузия, дружеството започва да организира редовни срещи, празненства и неделни курсове по български език.
15 години от трагичната 2008 г.
След Октомврийската революция в Русия през 1917 г. Грузия става независима република. През 1922 г. обаче страната е нападната и анексирана от Съветския съюз, като става една от неговите съставни републики.
През 80-те години на миналия век, наред с промените в целия Източен блок, движението за независимост в Грузия се разраства бързо, което води до отделянето на Грузия от СССР през април 1991 г.
По-голямата част от следващото десетилетие се характеризира с икономическа криза, политическа нестабилност и сепаратистки войни в Абхазия и Южна Осетия.
След мирната Революция на розите през 2003 г. Грузия твърдо следва прозападна външна политика, като въвежда набор от демократични и икономически реформи, насочени към интегриране в Европейския съюз и НАТО. Западната ориентация на страната води до влошаване на отношенията с Русия, което кулминира с руско-грузинската война от 2008 г.
Конфликтът започва на 7 август 2008 г. Последиците от намесата на Москва затвърждават руската окупация на част от Грузия.
След войната Грузия къса всякакви дипломатически отношения с Руската федерация и напуска Общността на независимите държави (ОНД).
Месеци преди избухването на войната, както и по време на военните действия, Русия използва широк набор от тактики за хибридна война, като информационни операции, енергийно, икономическо и търговско изнудване, кибератаки, „паспортизация“ на населението в окупираните територии. и т.н.
Малко след августовската война Русия признава независимостта на два региона на Грузия – Абхазия и така наречената „Южна Осетия“ – и продължава да търси, макар и неуспешно, признаване на тяхната „независимост“ от трети страни.
Грузия губи 170 служители на грузинското министерство на отбраната, 14 служители на министерството на вътрешните работи и 228 цивилни. Общият брой на ранените цивилни и военнослужещи е 2232.
Както Дмитрий Медведев, тогавашен президент на Руската федерация, така и Владимир Путин, тогавашен министър-председател, по-късно признават, че руското правителство е планирало инвазията в края на 2006 г., за да попречи на интеграцията на Грузия в евроатлантическите институции – ЕС и НАТО.
Към днешна дата повече от 20% от територията на Грузия все още е окупирана от Руската федерация. До ден днешен Русия не е изпълнила споразумението за прекратяване на огъня от 6 точки, постигнато с посредничеството на Европейския съюз. Освен това окупационният режим продължава да премества окупационната линия (т.нар. процес на граничене) в рамките на контролираната от грузинското правителство територия, да разделя общностите с бодлива тел и да милитаризира окупационния режим.
Според експерти, безнаказаността на руската агресия срещу Грузия води до февруари 2022 г., когато Русия нападна друг съсед, започвайки пълномащабна война с Украйна, използвайки до голяма степен същата комбинация от хибридни и конвенционални тактики. /БГНЕС
