Повече от месец на Българската база на остров Ливингстън активно се провеждат редица изследвания, част от първия български полярен астрономически научноизследователски проект, наречен „Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида". От първо лице за него разказаха ръководителят на проекта LOFAR-BG астрономът доц. Камен Козарев и гл. ас. Ивайло Начев, който се намира в момента на остров Ливингстън, предаде репортер на БГНЕС.

Астрономът доц. Камен Козарев, ръководител на първия български полярен астрономически научноизследователски проект, който се осъществи през 2024 – 2025 г. на територията на Българската антарктическа база на остров Ливингстън, отбеляза, че LOFAR.BG е наистина движещата сила, която ги кара да търсят нови предизвикателства и да развиват радиоастрономията.

„Това е една уникална възможност, която ние получихме – да можем да разположим наша собствена уникална радиоастрономическа апаратура на остров Ливингстън. Целите на проекта са да изследваме слънчевата активност от слънчевите избухвания, които можем да наблюдаваме дистанционно, до ефектите върху йоносферата на земята и състоянието на радиационния фон и дали и как той се променя по време на слънчевата активност", обясни той.

Проектът има четири основни експеримента.

„Първият експеримент се състои в апаратура за директно наблюдение на слънчевата активност, т.е. в радиодиапазона във високи честоти между 50 и 500 мегахерца ние можем да наблюдаваме непрекъснато когато Слънцето е на хоризонта слънчеви избухвания, които ни помагат да разберем кога е имало слънчеви изригвания и дали евентуално бихме очаквали те да се насочат към земната повърхност", каза доц. Козарев.

Астрономът подчерта, че този експеримент е уникален за Антарктида. „Не знаем да има друг подобен проект с експеримент със спектрални наблюдения постоянни през целия ден. Избрали сме Антарктида точно за това, защото през южното лято там слънцето е над хоризонта до 20 часа на ден, така че ние имаме възможност през едни много дълги дни да следим постоянно слънчевите избухвания и дали има такива", заяви той.

Вторият основен експеримент, който се провежда на базата в остров Ливингстън, е наблюдение в дълги вълни на честоти от 21 и 24 килохерца на сигнал, който се излъчва от земни източници, съответно в този случай от Мейн и Хавай, като се наблюдава със специално създадена отново от екипа на Техническия университет система с радиоантена, която позволява на учените да видят как се променят ниските слоеве на йоносферата по време на слънчеви изригвания.

Третият експеримент, обясни доц. Козарев, е за наблюдения на радиация на повърхността на земята на базата, за който използваме едни специални радиационни плаки, които се поставят на различни места в сградите, както и извън сградите на самата база за дълъг период и наблюдаваме количествата частици, които се образуват, когато частици от слънчевия вятър навлязат в земната атмосфера и реагират с неутралната атмосфера. „Тези плаки ще бъдат обработени, когато гл. ас. Начев се завърне в България с други колеги от екипа", допълни той.

Четвъртият експеримент е за измерване на магнитното поле по три оси в непосредствена близост до базата със специална апаратура за това, като и там има 24-часово наблюдение, когато това е възможно.

Доц. Козарев обобщи, че в съвкупност всички тези експерименти могат да се използват за оценяване на различните аспекти на слънчевата активност и на слънчево-земните връзки.

От своя страна гл. ас. Ивайло Начев, който в момента се намира в Българската полярна база на остров Ливингстън, разказа за пътуването до Антарктида, както и за всички предизвикателства и успехи на проекта досега.

Експериментите там стартират около 5 януари, тъй като преди това е било нужно време, за да бъде поставена апаратурата. „Апаратурата работи. Няма някакви проблеми, които да са възникнали с работата на апаратурата. Съответно вие получавате данни и виждате, че наистина работи", каза гл. ас. Начев.

А данните се получават през сателитна връзка до София и Варна.

Гл. ас. Начев обясни и защо е толкова важно тези експерименти да бъдат правени на Южния полюс. „В слабо населени райони цялото комуникационно оборудване работи и на тези честоти, които ние изследваме. Тук, на Антарктика, радиочестотният спектър е изключително чист и улавяйки дадено събитие, ние може да го свържем с дадена слънчева активност", поясни той.

По думите му тези високоенергийни частици, които измерват с плаките, те се концентрират в полярните области, тъй като посоките на земното магнитно поле ги засмуква като една фуния, тяхната концентрация е именно в полярната област. „Тоест ние много точно с тези датчици можем да измерим в даден период концентрацията на такива частици спрямо конкретна слънчева активност", каза още ученият.

А най-впечатляващото за него до момента е уловено при първоначалния преглед едно доста силно слънчево изригване. IБГНЕС