С втори предварително обречен вот на недоверие ще се занимае Народното събрание през поредната пропиляна пролет за българската политика.

Поредният фарс на кресливи патриоти – всякакви, но не и пробългарски, прикрива необходимостта от истинска дискусия за съществените проблеми на държавата и бъдещето на България. Един от тях е необходимостта от влизане в еврозоната, а може би единственият шанс тези хора да се помирят с посоката, в която е поела страната ни, е ликът на Путин да грее от българското евро.

Няма значение дали днес кабинетът се нарича „Желязков“ - всяко българско правителство, обявило се за проевропейско, е заложник на псевдозащитници на нацията, които употребяват страховете на българите.

Непростим грях на „проевропейските“ политици у нас е връчването на патриотизма в ръцете на шумни популисти, изродили българския национален интерес в следната сентенция – винаги, явно или прикрито, срещу Европейския съюз, но никога срещу Русия. С нищо не можем да оправдаем фактът, че за над 30 години нито един български държавник не обясни какво означават „европейските ценности“, а те могат да бъдат много ясно изказани, дори с две думи – свобода и справедливост.

Но да се върнем към ежедневното политическо безсмислие, обзело трибуната на парламента. Принципно вотът на недоверие е отличен инструмент. Дори в нашата действителност на млада демокрация той би могъл, ако не да свали правителство, то поне да разкрие неговите недъзи. Но в ненормални условия като настоящите, е просто символ на куха политика. Вторият вот на недоверие няма как да успее математически. Когато дори най-голямата партия в опозиция обявява, че няма да го подкрепи, става ясна неговата същност - глупава, нелепа, наблагоразумна. Демократичният по презумпция механизъм отново се употребява за симулиране на политическа активност, което бавно обезверява обществото и губи ценното му време.

Абсурдът се разиграва в условията на невиждана от десетилетия нестабилност на Балканите. Мощни протести отекват в Сърбия и Турция, по-малобройни Гърция. В Северна Македония режимът прави всичко възможно да потуши дълбокия бунт, тлеещ в душите на хората.

Румъния е разтресена от брутална китайско-руска намеса в президентските избори. Босна и Херцеговина е на крачка от разпад, напомнящ за войните от 90-те. Хърватия, Албания и Косово създават военен съюз, предвиждайки реалната опасност от агресивните планове на своите авторитарни съседки - сателити на Москва, докато валидността на член 5 на НАТО е под сериозен въпрос.

Колкото по-слаба е България, толкова по-силни са нейните „доброжелатели“ като Белград и Будапеща, които изграждат силни регионални съюзи, транспортни и икономически връзки, кроят преначертаване на границите, докато най-важната тема у нас често се свежда до изкъртено паве или неравна шахта.

България има шанс да бъде единственият стълб на устойчивост на Балканите, кръстопът на икономиката в Югоизточна Европа и фактор за равновесие, но не между ЕС и диктатора в Кремъл, а между своите съседи, които невероятно, но наистина, имат по-големи проблеми от нашите.

Защо пилеем времето на България. Защо търсим смисъл в безсмислието. Какво правим? С какво се занимаваме? Жалко е! І БГНЕС

---

Димитър Русков, ръководител на отдел "Международни новини" в Агенция БГНЕС.