Петър е категоричен, че джазът е най-пъстрият и разнообразен жанр в музиката, който непрекъснато се развива. Като основна движеща сила на най-голямото градско културно събитие у нас, той споделя как A to JazZ преопакова джаза и го направи привлекателен за огромна маса от хора – критична маса, която 4 дни в година се събира в Южен парк II да чуе най-добрите музикални примери за годината, припознава ги и обиква джазът, дотолкова, че го търси още на следващия ден.

Думата джаз вече не е забранената дума, казва Петър Димитров. Ето какво сподели той в интервю за БГНЕС: 

БГНЕС: Остава ден до фестивала, съобразно който голяма част от публиката организира лятната си отпуска. Какъв е фокусът на A to JazZ през 2024 година и остават ли изненади в програмата?  
Петър Димитров: Винаги фокусът на A to JazZ фестивал е бил музиката – музиката и сцената са началото и краят.
Фестивалната култура предполага да може да се насладиш на история, цяла линия на преживяване, която започва с влизането във фестивала в първия му ден и завършва в понеделник сутрин на път за работа. 
На финалната права се налага промяна при хедлайнера в закриващия неделен ден. За голямо съжаление KNOWER отменят цялото си юлско турне. Причината е диагностицирането на Луи Кол с тежък двигателен срив и наложителното му влизане за лечение. Затова в София пристига невероятният MonoNeon, който обещава величествено фънк шоу.

БГНЕС: От Докторската градина и няколкостотин души публика до 50 – 60 хиляди на поляните на Южен парк II, каква е тайната?
Петър Димитров: Всъщност едно събитие, особено културно, е многопластов продукт и процес. Стига се до успеха с няколко основни неща. Добра концепция, добро изпълнение на идеята, която се е превърнала в план, добро управление и познаване на процесите въобще на музикалната сцена – тук и навън, и късмет. Защото колкото и да си подготвен, късметът е ключов, фестивалът е жив и колкото и да си подготвен, всичко може да се промени. 

БГНЕС: В последните години все повече се говори за икономическите аспекти на фестивалната култура. Каква е ползата за София и за страната като цяло?
Петър Димитров: Диалогът, който протича между, условно да го наречем, финансираната и финансиращата страна в целия сектор, въобще култура, не извежда качествени и количествени резултати и не слага на масата като част от аргументацията измерими фактори, което е изключително важно, защото не забравяйте, дори в Конституцията на България културата е икономически отрасъл в нашата икономика.
И извън всички художествени творчески продукти, които ние предлагаме на публиката и захранваме нейната потребност от изкуство, ние произвеждайки такава продукция, оставаме своя икономически отпечатък по време на целия процес.
И това е много важно, защото този сектор генерално има огромен потенциал за развитие и има също възможност да влияе върху други основни сектори в България, какъвто е туризмът, включително икономиката като събирателна част.
Считам, че разговорът и освен за качеството на продукта, за високото изкуство, за комерсиалното такова и така нататък, ние трябва да започнем много ясно да слагаме на масата и конкретните измерители и причини, каквито са причините за инвестиция, именно тяхната възвръщаемост в това, казвам, измерими фактори.

БГНЕС: Ако трябва да го обясним с прости думи?
Петър Димитров: На всеки един лев, инвестиран във фестивала, в местната икономика се връщат три.
Защо се връщат три? Защото вие идвате и си купувате билет за някое събитие без значение или не си купувате билета, когато е вход свободен. Но тръгвате от вкъщи. Вкъщи може да е центъра на София, може да е „Младост“, може да е Пловдив, може да е Бургас, а може да е Загреб, Истанбул и т.н. По време на целия си път до едно събитие, вие потребявате нещо и харчите пари. Това оставя своята икономическа следа. След това влизате във фестивалната зона и отново харчите пари и ги харчите с кеф.
Фестивалът е един стимул за потребление на стоки и услуги. Когато отивате на някакъв концерт вие през деня потребявате нещо – отивате в местния музей и вечерта отивате на концерта на Металика или който и де. Това е икономика.
А по отношение инвестициите в привличане на аудитория извън границата на България, е ключово, също важно за развитието на нашия фестивален сектор, защото това означава внос на публика, внос на свежи пари в българската икономика. И когато мащабите са от 5-10 хиляди души чуждестранна публика нагоре, това туристическият сектор го измерва един път в седалки, летищни такси отиват директно в държавата, втори път в нощувки, туристически данък, ресторанти, музеи и концертните зали и т.н.
Така че това е нещо, което крие зад себе си огромен потенциал, който до момента не знам защо е подценяван. Защото може би културата се възприема, че там едни музиканти, едни художници рисуват, много хубава изложба, на музикантите им пляскат и всичко е окей.
Културата е като всеки един икономически отрасъл и тя за това е записана в Конституцията.
Тоест, да опростим, освен, че културата е това, което до момента ние познаваме и възприемаме, че тя образова и захранва нацията с култура и изкуство и нейните потребности за такова и трябва, разбира се, да ги развива. Културата е и част от икономиката и зад нея стоят пари – реални пари, които не се изливат на улицата. Освен тази част има и икономическа възвръщаемост от всяка наша крачка, която правим на улицата.

БГНЕС: Всичко това разбира ли се от институциите на местно ниво и на национално ниво? 
Петър Димитров: Това не се разбира от институциите в дълбочина поради простата причина, че в България не се събират данни и няма критерии за сектор култура, които да търсят и анализират икономическото влияние от културните продукти.

БГНЕС: Миналата година с „Алфа Рисърч“ представихте в цифри икономическата полза от A to JazZ, която се равняваше на 1,6 млн. лева? 
Петър Димитров: Миналата година с „Алфа Рисърч“ направихме едно доста мащабно икономическо и социално изследване на A to JazZ фестивал, каквото ще повторим и тази година. И това е част от стратегията ни – да затвърждаваме първотезата си по отношение на влиянието на нашия продукт A to JazZ фестивал и от друга страна да можем да даваме пример за това каква методология би следвало да може да се използва.
С прости думи ние сме абсолютно отворени към всичките ни колеги, с част от които работим, те да могат да възприемат този начин на работа, да видят нашата методология, която включително е публикувана на нашия уебсайт и да започнат лека-полека да слагат на масата и от тяхна страна все повече и повече цифри. Защото колкото повече данни имаме, толкова по-силни ще бъдем в аргументите си защо културата трябва да бъде финансирана на национално и регионално ниво.
Само пример давам. Представете си 6 хиляди души как изглеждат във Видин. 6 хиляди! Не 60, не 600, а 6 хиляди. Видин ще изглежда като Ню Йорк – задръстен с хора по улиците, потребление, потребление, потребление.
Има един термин, нарича се регенерация на региони. И всъщност е една от трайните намеси е чрез инвестиране в културния живот и респективно маркетинг на дестинацията, на региона и така нататък.
България е доста малка и има голям потенциал за развитие.
Представете си Гластънбъри (фестивалът в Англия е най-големият музикален фестивал в света – бел. ред.), сравнението е абсолютно адекватно, защото този легендарен фестивал, който има над 200 или 300 хиляди души посещения, това е една ферма в едно село, е създаден преди 52 години. Той се провежда през две години, защото е толкова голям, че няма как, най-малко тревата им трябва се възстанови, защото овцете я пасат, но там регионът се е превърнал в едно трайно голямо селище, в което живеят стотици, да не кажа хиляди, хора през цялата година придошли от фестивала и останали там.
Тоест, там селото се е превърнало от някакво населено място в консистентно място за живеене.
Много хубав пример е Барселона в края на 70-те, началото на 80-те години, когато Барселона не е била това, което е днес. Тогава местната управа започва да строи много паркове и да обживява тези паркове, след което започва да инвестира в културен живот в тези паркове и паралелно с това се опитва да привлича различни международни форуми. Тоест, първо правиш инфраструктура с ясна цел, дългосрочната цел и стратегия, след това обживяваш пространствата и след това започваш да ги маркетираш. Те процесите почти се припокриват в някакъв момент и след това правиш заявка за голям международна форум. Резултатът е летните Олимпийски игри през 92-а и от тогава Барселона е Барселона.

БГНЕС: Имате ли самочувствието, че чрез A to JazZ възпитавате едно ново поколение и обогатявате родителите на това младо поколение? 
Петър Димитров: Съвсем отговорно ще кажа, да. Ако ме бяхте питали преди 13 години, щях да отговоря също да. Защото създадохме A to JazZ с цел да популяризира и образова широката аудитория и най-вече с фокус младите хора по отношение на джаза, уърлд музиката и импровизационната музика.
Защото аз и преди това, като професионален музикант и страхотен почитател на джаза, разбира се, наблюдавах джаз концертите още от 90-те години къмто 2000 – 2010 година. И виждах как края на 90-те години – началото на милениума, имаше изключителен интерес към всички световни звезди, които идваха и след това този интерес някак си затихна, залите се поизпразниха и публиката стана все по-белокоса, ако мога така да се изразя. Всъщност разбрахме, че всички слушат джаз или свързана с джаза музика под някаква форма, но не знаят. 
И решихме просто да го преопаковаме и да покажем, че джазът е най-пъстрата музикална палитра. Джазът е най-пъстрият и разнообразен жанр в музиката, който не спира да се развива от своето създаване, да се разтегля, да се пречупва през всякакви призми и всъщност е много привлекателен за хората. 
Това, което целяхме, е именно да го направим българската публика да го възприеме като привлекателен. Преопаковка имам предвид, че го поставихме по различен начин извън концертната зала, с вход свободен именно с образователна цел.
Тази цел не цели да образова хората, че джазът се излива на улицата безплатно. Всъщност, свободният вход отваря фунията, която канализира в 4 дни в годината една огромна маса хора, критична маса хора, да чуят най-добрите музикални примери за годината и да може до такава степен да го припознае и обикне, че да го търси още на следващия ден.
Резултатът от това търсене са всички разпродадени джазови концерти, които предстоят това лято. Думата джаз вече не е забранената дума. Отварянето на 4 нови джаз клуба за последните 3 години след COVID е показателно. Откриването на минимум 3 фестивала, съвсем нови, е показателно за интереса за това да има джазово съдържание в страната.
Така че аз мисля, че ние изпълняваме изключително добре мисията да популяризираме жанра и той има и своя икономически ефект не само в София.

БГНЕС: Как през годините ви повлия ролята на организатор и мениджър върху възприятията за музика като професионален тромпетист?  
Петър Димитров: Аз много често се шегувам, че съм музикант, но преди 15 години минах от тъмната страна на сцената.
Сцената има и светла, и тъмна страна, и двата смисъла са хубави. Като си в тъмната страна, това означава, че не си под светлината на прожекторите, но работиш не по-малко важна работа от артиста.
Културата е цяла верига на създаване на стойността. Огромната дълга верига на създаването на стойност означава, че много хора по веригата са произвели малки части – всеки е дал своя дан и е получил своето възнаграждение, и накрая се е получил продуктът, което колкото по-дълга, толкова по-смаляват шансовете за висока добавена стойност. Но веригата е „храниш много хора“, с прости думи. Тоест, трябва да знаем какво стои зад сцената.  

БГНЕС: На финала, кои са личните ви фаворити в програмата на A to JazZ, който започва на 4 юли, четвъртък, и ще продължи до 7 юли, неделя? 
Петър Димитров: На A to JazZ всички са хедлайнери. Тук не отиваме на концерта на хедлайнера най-накрая. Това е преживяване – да можеш да преживееш музиката и фестивала от началото до края. За това ако пропуснете, който и да е концерт от фестивалната програма, то да знаете, че е абсолютно равнозначно на това да сте изпуснали хедлайнера. Дебютантът днес, утре може да бъде хедлайнер, така че не ги подценявайте! | БГНЕС