Не става дума само за меките интервюта, които получава от тях, макар че веднъж Тъкър Карлсън даде на унгарския премиер едно особено нежно интервю по „Фокс нюз“. Не става дума само за предложенията за изказвания от Консервативната конференция за политическо действие - нещо като контра-Давос - или дори за похвалите от Джей Ди Ванс.

Не, истинският знак за другарство е, че американските популисти правят всичко това за Орбан, дори когато той им се противопоставя по най-голямата тема в света.

За тях възходът на Китай е историческа заплаха, на която трябва да се противопоставят на всяка цена. За него? Ами нека да преминем през някои събития само през 2024 г.

Той е бил домакин и гост на Си Дзинпин. Китай повиши нивото на отношенията си с Будапеща до "всепоглъщащо" партньорство. Орбан приветства Китай като полюс в един "многополюсен" (т.е. воден не от САЩ) свят.

Всичко това, както и огромните китайски инвестиции, се случва пред очите на всички и въпреки това крилото на американския консерватизъм Карлсон-Ванс му показва почти кучешка вярност.

Не разчитайте, че става дума за хитра уловка. Републиканската десница е объркана по отношение на външните работи, това е всичко. Два от най-силните ѝ инстинкти - отвращение към Китай и вкус към авторитарните лидери, някои от които са прокитайски настроени - са в безнадежден конфликт.

Орбан дори не е най-яркият пример в това отношение. От нахлуването в Украйна насам това е Владимир Путин. През 2021 г. беше почти възможно, в краен случай, да бъдеш неутрален или дори услужлив към Русия, докато се противопоставяш на Китай.

Но в епохата на "безграничното" партньорство между двете държави? Когато едната подсилва другата в дипломатически и материален план? Линията на републиканците е несъстоятелна. Противопоставянето на Китай изисква определена твърдост по отношение на Русия.

И така, какво мислят американските популисти? Как можем да компенсираме яда им към една автокрация с тяхното снизхождение към нейния главен партньор? Е, ако целта е с течение на времето Русия да бъде отблъсната от Китай - като повторение на китайско-съветския разрив, но с Москва, а не с Пекин в центъра на американските увертюри - това би било поне рационално.

Но няма никакви признаци за това. Мнението на класовете, посещаващи CPAC, е, че Русия е в най-лошия случай преувеличена заплаха, а в най-добрия - крепост на християнската сигурност срещу вълната на либералния релативизъм. Така или иначе, идеята за някаква никсънова схема за разединяване на евразийските гиганти не влиза в нея. Като се има предвид степента на декларирания от Путин ангажимент към Китай, как би могла?

И така ни остава най-простият, най-безпощаден извод. Не мисля, че Ванс и подобните му дори осъзнават противоречието в своя светоглед. Те не са се замислили достатъчно за него.

Най-трудното нещо, което може да се предаде за съвременната политика на интелигентните читатели, които са склонни да приемат, че идеите движат събитията, е племенната й плиткост.

Хората заемат определена позиция, защото отсрещната страна не я заема. След като защитата на Украйна се превърна в либерален консенсус, тогава десницата щеше да се наклони в другата посока. Това изобщо не беше предопределено от консервативната догма. (Спомнете си, че в началото водещите републиканци изпревариха Джо Байдън в желанието си да наложат санкции на Русия преди инвазията).

Тук, в подножието на средната възраст, до мен достигна новината, че "edgelord" е онлайн жаргон за някой, който се стреми да шокира и обижда либералното стадо. Е, има дух на “edgelord” дори в най-високите етажи на републиканизма.

Един от резултатите от това е външната политика като абсолютна бъркотия. Тя е следната. Китай е безпрецедентна заплаха за интересите и ценностите на САЩ. Но Русия, която е негов основен поддръжник? Облекчете натиска върху нея, като поставите под въпрос Украйна. Орбан, нейният мост към Европа? Жертва на либералната клевета.

Иска ми се да проследя една по-нюансирана позиция. Но линията на, да речем, сенатор Джош Хоули е буквално, че ресурсите, изразходвани за Украйна срещу Русия, са ресурси, отказани на Тайван срещу Китай. (Сякаш материалите за сухопътна война в Европа ще послужат в източноазиатски води).

Това е геополитиката на абака. Какво би казал един по-хитър републиканец? Че нищо не е направило повече за американската кауза срещу Китай от подкрепата за Украйна. САЩ показаха на всички държави, които се ограждат между свръхсилите, че могат да обвържат една от най-големите въоръжени сили в света, на далечен континент, за неопределен период от време, с дарения от Пентагона. От първата война в Персийския залив насам не е имало по-безсилна демонстрация на сила. След провала в Афганистан предимствата на това да си в орбитата на САЩ не бяха ясни. Това се промени. Какво нещо за американските националисти да се противопоставят. І БГНЕС

--------------------------------

Джанан Ганеш, коментар за „Файненшъл таймс“.