Войнишки паметник – ще кажете, че това е отживелица. Но нека споделя с вас защо и кому е необходим. Всички ние като българи или със сигурност по-голямата част от нас имаме предци, които са загинали за нашата Родина, които са оставили семейства, деца, жени, за да осигурят нашето бъдеще, нашата свобода.

Нека да не забравяме това, то е важна част от нас – най-важната. Това ни определя като идентичност, като българи. Благодарение на нашите предци и дадените тежки жертви в Балканската, Междусъюзническата война и другите войни за Освобождение и Обединение на нашето Отечество, благодарение на тях, ние сме тук, ние сме живи, ние имаме държава, оцеляла във всякакви войни, ние съществуваме и се гордеем да се наречем българи.

Моят прапрадядо се казва Милан Велинов Пейчев, бил се е в Балканската война в 14-ти Македонски пехотен полк, 14-та допълнителна дружина. След мобилизацията през септември 1912 г. заедно с неговия полк – 4 роти и 4 дружини, всички рамо до рамо, братя по оръжие са воювали за свободата ни и нашето мирно съществуване в село Ваксево, с. Звегор, Македония, Джумая, Царево село. Само за два месеца – септември и октомври 1912 г. са водили боеве при височината Повиен, Баня Чука, планината Кочани, Требатовище, Пехчево, Кресна, Демир Хисар, Лахна, височините при Айватово и на 31 октомври 1912 г. са освободили Солун. През април 1913 г. настъплението продължава и са водени боеве в гр. Кукуш, Кострино, Виница, Видовище, Соколарци, Спанчево, Дулица, Тодоровци, Драмча, Каменица, Истовник, Лешка, Истевник, Долен Драгодан. На 21 юни 1913 г. моят прапрадядо е бил убит в битка при село Лахна, Кукушка околия. През войната със „съюзниците“ там са погребани 438 загинали българи, като моят прапрадядо Милан Велинов е записан под номер 235, най-вероятно в масов гроб.

Има още хиляди българи, чиито предци фигурират под някакъв номер и захвърлени в масови гробове, моят призив е като българка, да бъде възстановен Войнишкият паметник, нека да не забравяме нашите прапрадядовци, нашите мили сродници, те не са просто номера, те са дали нашето бъдеще, те са това, благодарение на което днес се наричаме България. І БГНЕС

--------------------

Яница Бърнева, зам.-главен редактор, БГНЕС.