Регионалната война на практика е тук, бъдещите действия на Израел са от решаващо значение

В дните след нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври се появиха опасения за регионална война. Конфликтът нямаше да се ограничи само в Газа - Хизбула щеше да атакува Израел от север, хутите - от Йемен, а иранските проксита - от Ирак.

Израел щеше да бъде принуден да отговори, той щеше да влезе в пряк конфликт с Иран и щеше да се стигне до по-широка война.

Почти една година по-късно всички тези неща се сбъднаха. Ден след като Иран извърши най-голямото си досега нападение с балистични ракети срещу Израел - и докато израелските войски се сражават с бойци на Хизбула на терен в Ливан - регионалната война на практика е тук. Основният въпрос сега е: Ще се разрасне ли тя или ще се охлади?

Лидерите на Израел се намират в труден момент. Когато през април Иран за първи път организира ракетна атака в отговор на израелския удар по иранското консулство в Дамаск, Израел беше сдържан и в отговор удари само иранска инсталация за противовъздушна отбрана.

Но нападението на Иран от тази седмица беше безпрецедентно по своята интензивност. Въпреки някои удари по израелски бази, щетите бяха минимални, почти всички ракети бяха прихванати и един човек - палестинец, ударен от шрапнел в окупирания от Израел Западен бряг - беше убит.

Сега Израел е изправен пред избор, заяви пред Си Ен Ен бивш високопоставен израелски военен служител: „Отговаряте на намерението или на резултатите?

Правителството на Иран няма „абсолютно никакъв интерес от по-широка война“, заяви правителствената говорителка Фатемех Мохаджерани, като добави, че страната се е въздържала след убийството през юли на политическия лидер на Хамас Исмаил Хания в Техеран „въпреки исканията“ на своя народ да реагира.

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху се възползва от поредицата убийства в Близкия изток, за да постигне забележителна политическа реабилитация. Бомбардировките на Израел в Ливан опустошиха цивилното население - разселиха над 1 милион души - но постигнаха отдавна желаната цел да неутрализират поне временно постоянната заплаха на север. Защо да не се възползваме от момента, за да отслабим самата държава-покровител - Иран?

„Елиминирането на Насрала е необходимо условие за постигане на целите, които сме си поставили: Връщане на жителите на север в безопасност по домовете им и промяна на баланса на силите в региона за години напред“, заяви Нетаняху след масирания удар в Бейрут миналия месец, при който беше убит лидерът на Хизбула Хасан Насрала.

Два дни по-късно той се обърна към самите иранци с думите: „Когато Иран най-накрая се освободи, а този момент ще настъпи много по-рано, отколкото хората си мислят, всичко ще бъде различно“.

Позицията му е в унисон и с израелското обществено мнение. Бившият министър-председател Нафтали Бенет е начело на групата, която настоява за максималистичен отговор на атаката на Техеран, като предлага Израел да бомбардира иранските ядрени съоръжения.

„Понякога историята чука на вратата ви и трябва да се възползвате от момента“, каза той. „Ако не го направим сега, не виждам това да се случи някога.“

Двете оръжия на Иран за борба с Израел - Хамас в Газа и Хизбула в Ливан - „са временно парализирани“, каза Бенет. „Така че това е като боксьор, който излиза на ринга без ръце през следващите няколко минути. Сега е моментът, в който можем да атакуваме, защото Иран е напълно уязвим“.

Този отговор, разбира се, носи със себе си опасността от неизвестното. Хизбула със сигурност е отслабена, но никой не знае със сигурност какъв е нейният капацитет. Правителството на САЩ смята, че Иран може да създаде бомба само за седмици, щом реши да го направи. Освен ядрената опция, Техеран има и други начини за оказване на допълнителен натиск върху Израел и неговите съюзници. Ескалиращите реакции могат да излязат напълно извън контрола на когото и да било и да въвлекат съюзниците в борбата.

Високопоставен израелски военен служител обясни, че „винаги има различни школи на мислене“. Тази на Бенет, според служителя, е, че „е време да неутрализираме цялата ос на злото. Започнахме с Хамас, след това с Хизбула. Сега е време за Иран, а може би и за Сирия“.

Той заяви, че не са запознати пряко с плановете на Израел, но пожела анонимност, за да обсъжда чувствителни въпроси.

„Снощи ми се стори, че ще има съкрушителен отговор“, казаха те. „Тази сутрин получавам съобщения, че си дават време да помислят“.

При по-сдържан отговор Израел би се насочил към военен обект, както Иран направи в Израел.

„Бихте могли да ударите инфраструктура, много подобно на това, което се случи в Йемен“, каза бившият служител, визирайки израелската бомбардировъчна кампания срещу контролираното от хутите пристанище Ходейда. „Национален износ на петрол или нещо друго“.

Неизвестният фактор е докъде ще стигне най-важният съюзник на Израел - Съединените щати - в подкрепа на неговия отговор.

„Ясно заявихме, че ще има последствия - тежки последствия - за тази атака, и ще работим с Израел, за да направим това“, заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан. „Твърде рано е да ви кажа публично каквото и да било по отношение на нашата оценка или по отношение на това какви са очакванията ни от израелците или съветите, които бихме им дали.“ | БГНЕС

--------

Анализ на Си Ен Ен

 

Последвайте ни и в google news бутон