От "Сирано" до "Последният дуел", светът на средновековното рицарство присъства на екрана.

На фона на порното за отмъщение, онлайн запознанствата, изпъстрени със снимки на пениси, и озлобените манифести на сексуалните малцинства, възприятието на галантната рицарска любов не би могло да изглежда по-далечно. "Срещите на сляпо" сега изглеждат като нещо от Средновековието - така че къде остава една истинска средновековна сантиментална общоприетост? Доблестен рицар, вдъхновен да върши добродетелни дела и да съчинява най-възвишени стихове в чест на идеализирана дама-негова любима - това е достатъчно, за да накара един онанист от 21-ви век да се прозяе и да посегне към дистанционното.

Но романтиката и рицарството все още не са съвсем мъртви. Сирано дьо Бержерак се завръща в нова музикална версия този месец, като Питър Динклидж помага на своя приятел да ухажва красивата Роксана.

Омъжената за безкомпромисния Мат Деймън в драмата на Ридли Скот "Последният дуел" от 14-ти век самотна девойка, изиграна от Джоди Комър, става обект на вниманието на придворния ласкател Адам Драйвър.

А коприненогласната консортка, изиграна от Алисия Викандер, подлага на най-строг изпит издръжливостта на сър Дев Пател в изпитание в "Зеленият рицар" от миналата година.

Всички тези филми може да изглеждат като развлекателни екскурзии в калдъръмени фантазии, но под железните гърди бият съвременни социални тревоги. Нашият онлайн живот е също толкова впримчен между фалша и реалността, колкото някога са били рицарите-неверници в "играта" на придворната любов (поне ако вярваме на литературата).

Рицарските романи са изпълнени с напрежение между идеализирания образ и вътрешните чувства. Тази пропаст между онова, което е било социално ценено и желано, и начина, по който подхождаш към него като личност, е странно релевантна на социалните медии.

Така че, когато в новия "Сирано" Питър Динклидж дава на красивия, но глупав мускетар Кристиан уроци по красноречие, за да бъде вежливия любовник, който Роксана иска, има аналогия с ласкателните образи и нахалния интернет език, които приемаме в дигиталния си живот. "Аз ще те направя красноречив, а ти ще ме направиш красив", казва Сирано, който на практика използва Кристиан като своеобразен аватар.

Заглеждайки се в туитовете си, прехласвайки се по филтрите си в Instagram, ние все още се борим да бъдем признати за достойни в съда на социалните медии.

Жалко, че новият "Сирано" на Джо Райт, не е избрал съвременна обстановка - където би могъл наистина да се заиграе с драматичния потенциал на смартфоните и приложенията за запознанства. Дворцовата любов вероятно се е запазила най-силно по време на модерните времена в романтичните комедии - с техните жадувани красавици, нетърпеливи ухажори и кодирана показност; например разведеният учител по математика Оуен Уилсън, който се качва на сцената, за да се венчае за изоставената мегазвезда Джей Ло в "Ожени се за мен" този месец, е доста добър.

По време на пандемията, която естествено ни накара да се замислим за минали зарази, се обърнахме към културни модели, които напомнят за други времена, белязани от болести и социално неравенство.

Във филма на Ридли Скот куртоазната любов е разкрита като фасада и брутална форма на социална валута. Когато Жак льо Гри (Драйвър) заговаря сладко Маргарита дьо Каруж (Комър), това е прелюдия към изнасилването ѝ. Когато съпругът ѝ Жан (Деймън) защитава честта ѝ, в нейната времева линия става ясно, че става дума по-скоро за поддържане на собственото му обществено положение. Това е цинична притча, подходяща за епохата на сексуалната политика, в която #MeToo се бори с патриархата в интернет и извън него. А не е ли цинично също и когато климатичният апокалипсис наближава, ние да се притесняваме за броя на последователите си? /БГНЕС

------------------------------

Фил Хоуд, "Гардиън"