Папа Франциск, който почина на 88-годишна възраст, ще остане в историята като радикален понтифик, защитник на изоставащите, който създаде по-състрадателна Католическа църква, но не се отказа от преразглеждане на вековни догми, предаде АФП.

Наричан „папата на народа“, аржентинският понтифик обичаше да бъде сред паството си и беше популярен сред вярващите, въпреки че се сблъска с ожесточената съпротива на традиционалистите в Църквата.

Първият папа от Америка и южното полукълбо, той твърдо защитаваше най-онеправданите - от мигрантите до общностите, засегнати от климатичните промени, за които предупреждаваше, че са криза, причинена от човечеството.

Въпреки че се изправи срещу световния скандал със сексуалните посегателства, извършвани от свещеници, групите на оцелелите заявиха, че конкретните мерки идват бавно.

От избирането си през март 2013 г. Хорхе Марио Берголио нямаше търпение да се наложи като лидер на Католическата църква.

Той стана първият папа, приел името Франциск в чест на свети Франциск от Асизи, мистик от XIII в., който се отказва от богатството си и посвещава живота си на бедните.

„Как бих искал да имам бедна църква за бедните“, каза той три дни след избирането си за 266-ия папа.

Той беше скромен ръководител, който носеше обикновени одежди, избягваше разкошните папски дворци и сам се обаждаше по телефона, някои от които на вдовици, жертви на изнасилване или затворници.

Обичащият футбола бивш архиепископ на Буенос Айрес беше и по-достъпен от предшествениците си, разговаряше с млади хора по различни въпроси - от социалните медии до порнографията - и открито говореше за здравето си.

Франциск винаги е оставял отворена вратата за оттегляне, подобно на предшественика си Бенедикт XVI, който през 2013 г. стана първият понтифик от Средновековието насам, който се оттегли.

След като Бенедикт почина през декември 2022 г., Франциск стана първият действащ папа в съвременната история, който води папско погребение.

Той страдаше от все по-лошо здраве - от операция на дебелото черво през 2021 г. и херния през юни 2023 г. до пристъпи на бронхит и болки в коленете, които го принудиха да използва инвалидна количка.

Четвъртата му хоспитализация, продължила повече от месец заради бронхит в двата бели дроба, беше най-продължителната му, което породи спекулации, че може да се оттегли.

Но той отхвърли приказките за оставка, като през февруари 2023 г. обяви, че папските оставки не бива да се превръщат в „нещо нормално“.

В мемоарите си от 2024 г. той пише, че оставката е „далечна възможност“, оправдана само в случай на „сериозно физическо препятствие“.

 Целувал краката на затворници

 Преди първия си Великден във Ватикана той измива и целува краката на затворници в римски затвор.

Това беше първият от поредицата силни символични жестове, които му помогнаха да постигне възторжено възхищение в световен мащаб, което се изплъзна на предшественика му.

За първото си пътуване в чужбина Франциск избра италианския остров Лампедуза - входна точка за десетки хиляди мигранти, които се надяват да достигнат Европа, и удари по „глобализацията на безразличието“.

Той също така осъди плановете на американския президент Доналд Тръмп по време на първия му мандат да построи стена по границата с Мексико като нехристиянски.

След преизбирането на Тръмп, Франциск заклейми планираните от него депортации на мигранти като „голяма криза“, която „ще завърши зле“.

През 2016 г., когато миграционната криза в Европа достигна своя връх, Франциск отлетя до гръцкия остров Лесбос и се върна в Рим с три семейства на сирийски мюсюлмани, търсещи убежище.

Той също така се ангажира с междурелигиозното помирение, като целуна православния патриарх на Москва Кирил в историческа среща през февруари 2016 г., а през 2019 г. отправи съвместен призив за свобода на вероизповеданията с водещия сунитски духовник шейх Ахмед ал-Тайеб.

Франциск даде нов тласък на ватиканската дипломация и по други начини, като спомогна за историческото сближаване между Съединените щати и Куба и насърчи мирния процес в Колумбия.

Той се опита да подобри връзките с Китай чрез историческо - но критикувано - споразумение от 2018 г. относно назначаването на епископи.

 Призив за климата

 Експерти смятат, че Франциск е оказал влияние върху историческите споразумения за климата в Париж през 2015 г. с енцикликата си „Laudato Si“ - призив за действие по отношение на изменението на климата, който се основава на науката.

Той твърди, че развитите икономики са виновни за предстоящата екологична катастрофа, а в нов апел през 2023 г. предупреждава, че някои от щетите вече са „необратими“.

Защитник на мира, понтификът неведнъж осъждаше производителите на оръжие и твърдеше, че в множеството конфликти, наблюдавани по света, е в ход Трета световна война.

Но намесите му невинаги бяха приемани добре и той предизвика възмущението на Киев, след като похвали онези в разкъсваната от война Украйна, които са имали „смелостта да вдигнат бялото знаме и да преговарят“.

В скромните си стаи в къщата за гости „Каза Санта Марта“ във Ватикана Франциск се справяше със стреса, като записваше проблемите си в писма до свети Йосиф.

„От момента, в който бях избран, имах много особено чувство на дълбок покой. И това никога не ме е напускало“, каза той през 2017 г.

Освен това обичал класическата музика и тангото, като веднъж се спрял в един магазин в Рим, за да си купи плочи.

 "Кой съм аз, че да съдя?"

 Почитателите на Франциск му отдават дължимото за това, че е променил възприятията за институцията, която беше раздирана от скандали, когато пое властта, и е помогнал за връщането на отпадналите вярващи в лоното.

Той ще бъде запомнен като папата, който по повод на гейовете католици каза: „Кой съм аз, за да съдя?“

Той позволи на разведените и повторно сключилите брак вярващи да получават причастие, одобри кръщението на транссексуални вярващи, както и благословиите за еднополови двойки.

Но се отказа от идеята да разреши на свещениците да се женят след протест и въпреки че назначи няколко жени на ръководни постове във Ватикана, разочарова онези, които искаха да им бъде позволено да бъдат ръкополагани.

Критиците го обвиниха, че посяга опасно на догмите на католическото учение, и той се сблъска със силна опозиция срещу много от реформите си.

През 2017 г. четирима консервативни кардинали отправиха почти нечувано публично предизвикателство към авторитета му, заявявайки, че промените му са посели доктринално объркване сред вярващите.

Но неговата Църква не показа склонност да смекчи забраната си за изкуствена контрацепция или противопоставянето на гей браковете - и той настояваше, че абортът е „убийство“.

Франциск също така прокара реформи във Ватикана - от разрешаването кардиналите да бъдат съдени от граждански съдилища до преразглеждане на банковата система на Светия престол.

Той също така се опита да се справи с изключително вредния въпрос за сексуалните посегателства, извършвани от свещеници, като се срещна с жертвите и обеща да потърси отговорност от виновните.

Той отвори архивите на Ватикана за гражданските съдилища и задължи църковните власти да съобщават за съмнения за злоупотреби или тяхното прикриване.

Критиците обаче твърдят, че неговото наследство ще бъде Църква, която продължава да не желае да предава на полицията свещеници педофили.

„Отгледан с паста“

Хорхе Марио Берголио е роден на 17 декември 1936 г. в италианско емигрантско семейство във Флорес, квартал на средната класа в Буенос Айрес.

Най-големият от пет деца, той е „роден като аржентинец, но отгледан с паста“, пише биографът Пол Вайели.

От 13-годишна възраст работи следобед във фабрика за трикотаж, а сутрин учи за химически техник. По-късно за кратко работи като пазач в нощен клуб.

Твърди се, че е обичал танците и момичетата, като дори е бил близо до това да предложи брак на една от тях, преди на 17-годишна възраст да открие религиозното си призвание.

По-късно Франциск разказва за един период на смут по време на обучението си в йезуитски орден, когато се влюбва в жена, с която се запознава на семейна сватба.

По това време той вече е преживял почти фатална инфекция, в резултат на която му е отстранена част от белия дроб. Нарушеното му дишане проваля надеждите му да стане мисионер в Япония.

През 1969 г. е ръкоположен за свещеник, а само четири години по-късно е назначен за провинциал или ръководител на йезуитите в Аржентина.

Времето, през което е начело на ордена и което обхваща годините на военна диктатура в страната, е трудно.

Критиците го обвиняват, че е предал двама радикално настроени свещеници, които са хвърлени в затвора и измъчвани от режима.

Не се появяват убедителни доказателства за това твърдение, но ръководството му на ордена предизвиква разногласия и през 1990 г. той е понижен и заточен във втория по големина град в Аржентина - Кордоба.

След това, на 50-годишна възраст, повечето биографи смятат, че Берголио е преживял криза на средната възраст.

Той се появява, за да започне нова кариера в основните редици на католическата йерархия, преоткривайки се първо като „епископ на бедняците“ в Буенос Айрес, а по-късно като папата, който ще разчупи формата.| БГНЕС