На 9 декември десетки интелектуалци протестираха срещу присъждането на специална награда на Алекс Михай Стойнеску. Писател, журналист и политик, този седемдесетгодишен мъж е известен най-вече с това, че е сътрудничил на комунистическата тайна полиция, а след това и на противоречивия Джиджи Бекали, нещо като румънския Бернар Тапи, през 2000-те години.

„Той беше ревностен сътрудник на Секуритате. Заради неговите доноси са били изпращани хора в затвора“, се казва в обръщението подписано от Владимир Тишмеану, Денис Делетан, Ливиу Орнеа, Арманд Гошу и Богдан Мургеску. От своя страна политологът Майкъл Шафир припомня подкрепата на Алекси Михай Стойнеску за фашисткото легионерско движение между войните. Историческите му трудове също са силно критикувани за пренаписването на миналото, особено тези за маршал Антонеску, чието участие в Холокоста е омаловажено, и за революцията от 1989 г.

За съжаление, това е само последният гаф на Румънската академия под ръководството на националистическия историк Йоан Аурел Поп, който я оглавява от 2018 г. насам. С годишен бюджет, надхвърлящ половин милиард леи (над 100 млн. евро), тази институция сега поддържа категорично антизападен, прохристиянски дискурс, в унисон с този на процъфтяващите крайно десни партии.
Първият знак за прохристиянски завой надясно се появи през август 2021 г., на студентския конгрес в Путна. Йоан Аурел Поп, придружаван от патриарх Даниел, аплодира речи, които не биха били отречени от Алианса за румънско единство (AUR), основната националистическа сила в страната: „Да си върнем свободата, за да можем да си върнем страната“ или „Нашите предци по време на потисничеството са били по-свободни от много от нас днес“.

Преди две седмици социологът Илие Бедеску, член на Румънската академия и автор на послеслов към книгата на Александър Дугин, един от идеолозите на Кремъл, коментира светкавично победата на Калин Джорджеску на първия тур на президентските избори. Той порица „манипулираните млади хора, които излизат на улицата, за да отхвърлят движението за мир, олицетворявано от Калин Джорджеску“. „Въпреки неправителствените си организации и милионите си Джордж Сорос се изправи срещу невидимата партия, защитаваща християнските семейства и традиционалистите“, написа още той.

През 2018 г. 30 изследователи в областта на социалните науки критикуват в отворено писмо назначаването на Илие Бъдеску за член на Румънската академия. Подписалите тази трибуна основават аргументите си на отказа му от етиката на научните изследвания, ниското му национално и международно научно признание и мненията му, които са в разрез с ценностите на Румънската академия. Напразно реакционният социолог стана „безсмъртен“.

През юли 2023 г. Румънската академия отдава почит на доносника Константин Бълъчяну Столнич на церемония, организирана по случай стогодишнината от рождението му. Националният съвет за изучаване на архивите на Секуритате (CNSAS) обаче доказва, че през 1965 г. той е вербуван от тайната полиция, за която активно донася за хора до падането на комунистическия режим, в замяна на пари, изходни визи и професионални повишения.

Председателят на Румънската академия също се стреми да реабилитира фигурите на Желязната гвардия. Йоан Аурел Поп защитава Мирча Вулканеску (1904-1952), антисемит, осъден за военни престъпления. В статия, публикувана в сайт, в който цари дезинформация, той пише, че го възприема като „светла фигура в културното наследство на Румъния, чието име не бива да подлежи на никаква цензура“. Сегашните позиции на Румънската академия се използват от всички кметове на страната, които отказват да променят имената на някои улици в чест на осъдени легионери, в нарушение на закона.

Тази година Румънската академия се включи в езика на омразата, като даде думата на екстремисти, разпространяващи разказа за Путинова Русия. В партньорство с Гражданския форум на румънците от Ковасна, Харгита и Муреш, Европейският център за етнически изследвания (CESPE) към Румънската академия посрещна в летния си университет в трансилванското село Извору Мурешулуи интелектуалци, изповядващи антиунгарска и проруска идеология, и членове на АУР, като се започне от нейния председател Джордже Симион.

И накрая, заслужава да се отбележи подхлъзването на Йоан Аурел Поп по етични въпроси: плагиатството на много политици, за да потвърдят своите тези. През 2022 г. директорът на Академията заявява, че основният форум за анализ на плагиатството в докторските дисертации, CNATDCU, „е анахронична институция и трябва да бъде премахната“. Десет години по-рано той вече остро критикува ръководството на CNATDCU, което току-що бе признало плагиатството на дисертацията на тогавашния министър-председател и лидер на Социалдемократическата партия Виктор Понта.

Шест години след като Йоан Аурел Поп стана председател на Румънската академия, резултатите са ясни: институцията развива опасно морално объркване, като насърчава идеи от легионерското и комунистическото минало и игнорира личности с ясно изразени прозападни позиции. Както иронично обобщава историкът Йонуц Кожокару, Академията „подкрепя европейските ценности, като предлага награди на патентовани доносници“.

Като се има предвид сегашната позиция на Румънската академия, изглежда е необходимо да се започне дебат относно нейното финансиране, което идва от публични средства. Време е следващото правителство да го обвърже с вътрешни реформи. Още повече, че в Академията на Йоан Аурел Поп освен моралния банкрут, членуват и хора, които са били замесени от съдилищата. Като например хирурга Иринел Попеску, който през септември беше избран за пълноправен член, въпреки че е подсъдим по две дела за корупция. I БГНЕС

---------------------

Анализ в румънския портал g4media