Вдъхновявайки се и изучавайки съвременна японска калиграфия Шодо, изкуството на източния туш суми - Венелина Петкова, и монохромната абстракция - Богдан Богдев, двамата автори представят свои вътрешни светове чрез търсения, заредени със смелост и лични психологически под-пластове. 

Това са изкуства на "потока", "танца на четката" и "танца на ума", чиято дълбочина може да бъде магична, а въздействието - силно и привидно първично. 

В "Състояния" по фин и необичаен начин присъства и предметност, но в основите си има изключително абстрактна същност.

В изложбата „Състояния“ липсват политически намеци, социален привкус или заявки за уникално майсторство. Това, което се вижда или не се вижда, се е случило в интимния свят на съответния му автор, свят отвъд основните определителни маркери на съвременното „социално животно“. 

Творбите тръгват от съвременната японска калиграфия Шодо (където всеки знак е и символ, който можем да разчленим на смислови части, излъчващи голяма доза поетичност) и от монохромния абстрактен експресионизъм, възникнал в САЩ след Втората световна война, засягат предметността – разпознаваема, необходима ни и самата тя трансцендирана в символ и навлизат в „без-образността“ – там, където съзнанието се опитва да остане голо или да се разсъблече до ненатруфен жест, изпълнен с искреност и опит за себепознание.

"Състояния" не търси някаква невъзможна уникалност, въздействието на картините в нея е по-скоро ефимерно - Петкова, или неопределено - Богдев, и отново – плод на търсене на автора из собствените му интимни кътчета на съзнанието. І БГНЕС