През последните две години Ислямската република и Русия загърбиха вековното регионално съперничество, датиращо от имперската епоха, за да се съсредоточат върху общата конфронтация със Запада.

Като нов символ на отношенията им президентът на Иран Масуд Пезешкян трябва да се срещне с руския лидер Владимир Путин в петък, 11 октомври, в Туркменистан за първите им разговори на четири очи, а по-късно през месеца трябва да посети и Русия.

Западът обвинява Иран, че снабдява Русия със смъртоносни безпилотни самолети, а вече и с балистични ракети - евтини и леснодостъпни оръжия, които играят решаваща роля за руската военна машина във войната срещу Украйна.

Но тъй като Иран и Израел рискуват да изпаднат в спирала от ответни удари, съюзът може да стане още по-тесен, тъй като и Техеран, и Москва търсят изход от международната изолация.

„Трансферът на балистични ракети сочи към задълбочаване на партньорството в областта на отбраната, което се простира отвъд безпилотните самолети и вече включва по-модерни оръжия“, заяви пред АФП Никол Граевски, сътрудник на Фондация „Карнеги“ за международен мир.

Западните държави обвиниха Иран, че е доставил на Русия балистични ракети Fath-360, за които се смята, че имат обсег от около 120 км. САЩ се опасяват, че те биха позволили на руснаците да запазят по-модерни ракети с по-голям обсег за други цели.

Високопоставен западен служител, помолил да остане анонимен, заяви, че „на този етап просто не знаем“ дали напрежението в Близкия изток ще повиши допълнително динамиката на иранските доставки.

„Разчитаме един на друг“

Русия, която построи първата иранска атомна електроцентрала, беше сред световните сили, които застанаха зад споразумението от 2015 г. относно иранската ядрена програма, целящо да попречи на Техеран да се сдобие с атомна бомба.

Споразумението се разпадна, когато Доналд Тръмп извади САЩ от него. Днес има опасения, че Русия вече не оказва натиск върху Иран да ограничи ядрените си амбиции и може да насърчава Техеран, като дори му помага с ноу-хау.

„Като се има предвид зависимостта на Русия от Техеран за въоръжени безпилотни самолети и друга помощ във войната ѝ срещу Украйна, Вашингтон не може да очаква, че Москва ще се присъедини към подновените усилия срещу Иран да се сдобие с ядрени оръжия“, заяви американският мозъчен тръст Атлантически съвет в доклад.

„Всъщност режимът на Путин дори приветства перспективата за ядрено въоръжен Иран, за да отклони вниманието на САЩ и други западни държави от войната си срещу Украйна“, се казва още в доклада.

Отношенията се разшириха до многостранни форуми, като Пезешкиян трябва да присъства на срещата на върха през октомври в руския град Казан на ръководената от Русия и Китай група БРИКС на развиващите се икономики, към която Техеран се присъедини тази година.

Путин проведе и среща с върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей по време на посещението си в Техеран през юли 2022 г. - рядко оказвана чест за гостуващ чуждестранен лидер, който не е мюсюлманин.

Както руските, така и иранските лидери са изправени пред чувствителни вътрешни проблеми. Кремъл следи внимателно руското обществено мнение, докато войната се проточва, а Хаменей бди за евентуално възобновяване на общонационалните протести, които избухнаха в Иран през септември 2022 г.

„Отношенията са много по-дълбоки от транзакционните връзки, Русия и Иран сега са все по-зависими един от друг“, подчерта Граевски, автор на книга за Русия и Иран с подзаглавие „Партньори в предизвикателството от Сирия до Украйна“.

„Освен това както Русия, така и Иран смятат, че зависят един от друг за оцеляването на своите режими“, допълни тя.

Историята на регионалното съперничество между имперски Иран и Русия в Каспийския регион, Кавказ и Централна Азия - част от така наречената „Голяма игра“ през XIX в. - не може да бъде изтрита толкова лесно.

Един от най-емблематичните моменти на това съперничество е убийството на руския драматург Александър Грибоедов през 1829 г., който е изпратен като посланик в Иран, едва 34-годишен. Убит е от разгневена тълпа в Техеран, а случаят се помни в Русия и до днес.

Последният пример за това е напрежението между Иран и Русия във връзка с плана на Азербайджан и Турция за сухопътна връзка през Южен Кавказ, известен като Зангезурския коридор, свързващ Каспийско море с Турция, чийто маршрут по иранската граница разгневи Техеран.

Ислямската република също така иска все повече придобивки от тези отношения, като желае да получи руски изтребители „Сухой“ за обновяване на остарелия си военновъздушен флот. Те обаче все още не са доставени, въпреки договорената сделка.

И двете държави обаче се стремят да намалят напрежението, като ръководителят на руския Съвет за национална сигурност Сергей Шойгу и иранският му колега Али Ахмадиан водят енергична "совалкова дипломация". | БГНЕС