На 4 февруари 2022 г., точно преди да нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин пътува до Пекин, където заедно с китайския лидер Си Дзинпин подписаха документ за партньорство "без граници". През изминалите повече от две години Китай отказа да осъди инвазията и помогна на Русия да се сдобие с материали - от металорежещи машини до двигатели и безпилотни самолети, които са от решаващо значение за военните усилия на Москва. Процъфтяващото партньорство между Си и Путин повдигна сериозни въпроси в западните столици. Връща ли се съюзът, който свързваше Москва и Пекин в началото на Студената война? Руснаците и китайците неведнъж са отхвърляли подобни разговори, но също така са твърдели, че сегашното им партньорство е по-устойчиво от дните, когато заедно ръководеха комунистическия свят.
Си вероятно го знае. Неговият баща, Си Чжунсюн, е високопоставен служител на Китайската комунистическа партия (ККП), чиято собствена кариера е микрокосмос на отношенията между Пекин и Москва през ХХ в. - от първите дни на революцията през 20-те и 30-те години, през периодичната помощ през 40-те години на и цялостното копиране на съветския модел през 50-те години. От открития разрив през 60-те и 70-те до сближаването в края на 80-те. Отношенията на Си-старши с Москва показаха опасностите от интимността и враждебността, как прекаленото сближаване създаде неуправляемо напрежение, което доведе до скъпоструваща вражда. Разбирайки тази история, по-младият Си реши, че сегашните отношения между Москва и Пекин са наистина по-силни, отколкото през 50-те години на миналия век, и че може да избегне напрежението, довело до по-ранния разрив.
По време на Студената война комунистическата идеология в крайна сметка раздалечи двете държави, докато сега те са обединени от по-общ набор от консервативни, антизападни и етатистки нагласи. В старите времена лошите отношения между отделните лидери накърняваха отношенията, докато днес Си и Путин са превърнали личната си връзка в характеристика на стратегическото партньорство. Тогава изискванията на съюза от Студената война, когато всяка страна трябваше да жертва собствените си интереси заради интересите на другата, съдържаха семената на собствената си гибел, докато сегашната ос на удобството позволява по-голяма гъвкавост. Китай и Русия никога повече няма да вървят в крак, както в първите години след Китайската революция, но скоро няма да се отдалечат една от друга.
ОПАСНИ ВРЪЗКИ
Си Дзинпин е роден през 1953 г., в разгара на трескавото копиране на Съветския съюз от страна на Китай. Най-популярният лозунг в Китай през онази година е: "Днешният Съветски съюз е утрешният Китай". Си Чжунсюн току-що се е преместил в Пекин от северозападната част на Китай, където е прекарал по-голямата част от първите четири десетилетия от живота си, борейки се в революция, вдъхновена от болшевишката революция от 1917 г. Подобно на мнозина от неговото поколение, Си е отдаден на каузата въпреки многобройните неуспехи и лични жертви - отдаденост, която преживява преследването и затварянето му от колеги от ККП през 1935 г. за това, че не се придържа достатъчно стриктно към комунистическата ортодоксалност.
Победата на болшевиките оказва влияние върху първите китайски радикали, а Москва ръководи и финансира ККП в първите ѝ години. Но нарастващата независимост на китайските комунисти върви ръка за ръка с възхода на Мао Дзедун и обвързва съдбата на Си Чжунсюн със съдбата на Мао. В разказа на Мао обучените в Съветския съюз радикали почти са погребали революцията в Китай, защото не са успели да разберат специалните условия на страната. Тези догматици, твърди Мао, са преследвали Си през 1935 г. точно както са се отнасяли зле със самия Мао по-рано през същото десетилетие, когато той е бил изместен настрана от просъветски настроените лидери в ККП.
Въпреки това Мао не се застъпва за откъсване от Москва. През по-голямата част от ранния си живот Си Чжунсюн се среща с много малко чужденци, но това се променя в края на 40-те години, когато комунистите овладяват цял Китай по време на гражданската война в страната. Като ръководител на огромното Северозападно бюро - партийната организация, която контролира района на Синдзян - той започва да има постоянни контакти със съветски граждани. Съветският съюз помага на ККП да проектира военна мощ там, а през декември 1949 г., след като комунистите печелят войната и консолидират контрола си над континентален Китай, Си успешно предлага на партийните лидери Синдзян и Съветският съюз да си сътрудничат за разработване на ресурсите в провинцията. Година по-късно Си става ръководител на Северозападната китайско-съветска асоциация за приятелство.

Точно по времето, когато се ражда Си Дзинпин, ККП предприема първата си голяма чистка - инцидент, тясно свързан както със Съветския съюз, така и със семейство Си. Гао Ган, високопоставен служител, който е смятан за потенциален наследник на Мао, стига твърде далеч в критиките си към други лидери по време на частни разговори. Мао се обръща срещу своето протеже и Гао в крайна сметка се самоубива. Гао е имал тесни връзки с Москва и въпреки че по онова време те не са били причина за прочистването му, Мао започва да се притеснява от тези връзки и стига до заключението, че те са равносилни на предателство. Опасността от близки отношения с чужда сила, дори със съюзник, не може да не е била забелязана от Си Чжунсюн, който е служил заедно с Гао в северозападната част на страната и е бил преследван заедно с него през 1935 г. Си почти пада заедно с него.
Въпреки че кариерата на Си Чжунсюн е засегната от нещастието на Гао, по-късно той е назначен за ръководител на десетките хиляди съветски експерти, изпратени да помогнат на Китай да се възстанови след годините на война. Това не е лесна задача. Както разказва Си в реч от 1956 г., тези експерти трудно се аклиматизирали в Китай и някои от тях "умирали, били отравяни, ранявани, разболявали се и били ограбвани" - дори самоубийството било проблем. Когато през същата година Мао решава, че китайската политическа структура е твърде "съветска" и концентрира твърде много власт в Пекин, Си също е натоварен от ръководството да разработи план за преструктуриране на правителството.
През август и септември 1959 г. Си, тогава влиятелен вицепремиер, оглавява делегация в Съветския съюз. Моментът е неподходящ. През юни Съветският съюз не спазва обещанието си да подкрепи китайската програма за ядрени оръжия. Си е трябвало да посети Съветския съюз по-рано през лятото на същата година, но пленумът на ККП в Лушан, където министърът на отбраната Пън Дехуай е освободен, разрушава тези планове. Пън пише писмо до Мао, в което критикува "Големия скок напред", и Мао не само изтълкува постъпката му като лична обида, но и погрешно подозира, че съветският лидер Никита Хрушчов го е подтикнал към това. Пън и Си са свързани с професионални връзки, създадени на бойното поле в Северозападен Китай. Втората голяма чистка в ККП, както и първата, е свързана както със семейство Си, така и с подозренията на Мао за съветските намерения. И отново - Си едва оцелява.
От 1956 г. китайско-съветското напрежение постепенно нараства зад кулисите, но избухва публично по време на пътуването на Си. На 25 август, същия ден, в който съветското посолство в Пекин кани Си на посещението му, китайски войници убиват един индийски войник и раняват друг на китайско-индийската граница. Въпреки че китайците стигат до заключението, че смъртните случаи са случайни, Съветският съюз е разгневен, защото смята, че насилието ще отблъсне индийците от комунистическия блок и ще осуети опитите на Хрушчов да постигне разведряване със Запада по време на предстоящото пътуване до Вашингтон.
Пристигайки в Москва два дни след насилието на границата, Си прави всичко възможно да потвърди съюза. На частна среща със съветски вицепремиер той се опитва да даде положителен отговор на "Големия скок" на Мао, който тогава се провежда от една година. Той посещава Изложбата на постиженията на националната икономика - витрина на съветските технологични триумфи, и полага венец в мавзолея на двамата първи лидери на Съветския съюз - Владимир Ленин и Йосиф Сталин. След като прекара няколко дни в съветска Украйна и Чехословакия, Си се връща в Москва, където делегацията му разглежда стария кабинет и апартамента на Ленин в Големия кремълски дворец. Той очевидно е разказал на сина си за този момент: през 2010 г., когато Си Дзинпин посети Москва като вицепрезидент, той помоли руския президент Дмитрий Медведев да го заведе в същата стая. Според добре осведомен експерт по Русия Си се задържал там, като казал на Медведев, че това е люлката на болшевизма. Баща му, твърди Си, бил казал, че Русия и Китай винаги трябва да бъдат приятели.
Въпреки това през 1959 г. Си Чжунсюн е в центъра на криза в отношенията. На 9 септември, още в Пекин, съветски дипломати информират китайците за плановете си да публикуват изявление в ТАСС, държавната информационна агенция, което заема неутрална позиция по отношение на китайско-индийската гранична схватка. Китайците са ядосани и искат от Съветския съюз да промени или да забави бюлетина. Съветите не само отхвърлят искането им, но и публикуват изявлението още същата вечер. Си заминава за Пекин още на следващия ден - въпреки че трябваше да продължи да води делегацията до 18 септември. Когато Мао и Хрушчов се срещат през следващия месец, Мао се оплаква от инцидента, като казва: "Съобщението на ТАСС направи всички империалисти щастливи".
Спорът е само първата публична пукнатина в съюза. През лятото на 1960 г. Хрушчов отстранява всички съветски експерти от Китай, а Си е натоварен с управлението на тяхното заминаване. Урокът, който синът му извлича от този епизод, е, че китайците трябва да разчитат на себе си. Според бивш високопоставен американски дипломат на среща в Бали през ноември 2022 г. Си Дзинпин е заявил на президента на САЩ Джо Байдън, че американските технологични ограничения ще се провалят, като е посочил, че прекратяването на технологичното сътрудничество от страна на Съветския съюз не е попречило на Китай да разработи собствени ядрени оръжия.
ГОРЕЩО И СТУДЕНО
През 1962 г. късметът на Си Чжунсюн свършва и той е изхвърлен от властта при третата голяма чистка в ККП. Подобно на Гао и Пън, той е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, въпреки че това не е основната причина за наказанието му. Мао решава, че Китай, както и Съветският съюз преди него, губи своята привързаност към класовата борба, и Си е въвлечен в насилието, които Мао извършва като реакция. През 1965 г., докато Мао планира скъпоструваща реорганизация на китайското общество, за да се бори в евентуална война срещу Съветския съюз или Съединените щати, Си е изгонен от Пекин в завод за минни машини, намиращ се на стотици километри в град Луоян. По ирония на съдбата този завод е завършен с помощта на съветски експерти и дори е описан в местен вестник като "кристализация" на "славната китайско-съветска дружба".
Общо взето, Си Чжунсюн прекарва 16 години в политическата пустиня. Той трябва да изчака до 1978 г., две години след смъртта на Мао, за да бъде реабилитиран. Като партиен шеф на провинция Гуандун Си предупреждава американците, че трябва да бъдат силни, за да отблъснат съветската агресия. По време на пътуване до Съединените щати през 1980 г. той впечатлява американските си колеги с антисъветските си възгледи и дори посещава централата на Северноамериканското командване за противовъздушна отбрана (NORAD) в Колорадо, където си води многобройни записки. Като член на Политбюро, натоварен с управлението на отношенията с чуждестранни партии, които са революционни, леви или комунистически по своя характер, Си помага на Пекин да води съревнованието за влияние с Москва по целия свят. Той също така управлява тибетските въпроси и през първата половина на 80-те години на ХХ век се притеснява от съветското влияние върху Далай Лама. Но към 1986 г., когато връзките се размразяват, Си хвали реформите на съветския лидер Михаил Горбачов и изразява надежда за подобряване на отношенията.

Какво прави Си Дзинпин с тази история? През 2013 г., по време на първото си задгранично пътуване, след като стана висш ръководител, той отиде в Русия, където говори топло пред група синолози за посещението на баща си през 1959 г. Снимките от това пътуване са били унищожени по време на Културната революция, каза той, но майка му е запазила подаръците от него. Си обясни, че макар много наблюдатели да смятат, че неговото поколение е ориентирано към Запада, той е израснал, четейки две литератури - китайска и руска. След като по време на Културната революция Си е изселен в провинцията, той прекарва дните си в четене на руски революционни романи, като любимият му е "Какво да се прави?" на Николай Чернишевски. По-късно Си твърди, че е харесал героя Рахметов - революционен фанатик, който спи на пирони, за да изкове волята си. Твърдейки, че се е вдъхновил, Си казва, че по време на престоя си в провинцията се е скитал през дъждовни бури и виелици.

Но в разговора си с руските синолози през 2013 г. той не споменава за мрачното състояние на китайско-съветските отношения по време на четенето си на руски език. През 1969 г., годината, в която е изпратен в провинцията, Китай и Съветският съюз водят необявена гранична война и дори има опасения за съветска ядрена атака. Не им разказва и за първата си работа след завършването на университета, когато работи като секретар на Гън Бяо, генерален секретар на Централната военна комисия. Гън гледа на Москва предпазливо. През 1980 г. по време на среща в Пекин министърът на отбраната на САЩ Харолд Браун казва на Гън, че когато става дума за възгледите на двете страни за Съветския съюз, "струва ми се, че нашите щабове трябва да са написали документите си за разговор заедно".
ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯТ ДРАЗНИТЕЛ
Предвид днешното състояние на отношенията между Русия, Китай и Съединените щати е трудно да си представим, че Си Дзинпин е прекарал част от тийнейджърските си години в копаене на бомбоубежище, подготвяйки се за евентуално съветско нападение, или че баща му е бил поканен да се види с NORAD. Променливостта на триъгълника Вашингтон-Пекин-Москва през последните 75 години накара някои да се надяват, че Си може по някакъв начин да бъде убеден да ограничи подкрепата си за Русия. Но тези, които желаят да се повтори китайско-съветското разделение, вероятно ще бъдат разочаровани.

От една страна, идеологията вече почти не присъства в отношенията. Вярно е, че общата комунистическа идеология послужи като изключителна спойка за Китай и Русия в годините непосредствено след 1949 г. Но с течение на времето идеологията всъщност затрудняваше двете държави да се справят с различията си. Мао имаше навика да интерпретира тактическите различия като по-дълбоки идеологически спорове. Мао все повече вярваше, че Съветският съюз не подкрепя бойната позиция на Китай спрямо Запада, защото е станал "ревизионистичен". А сред комунистите обвиненията в теоретична ерес бяха взривоопасни. Когато през октомври 1959 г. Мао и Хрушчов се скарват заради статията на ТАСС, твърдението на китайския външен министър Чен И, че Съветският съюз е "времеви сервиз", особено разгневява Хрушчов, тъй като поставя под въпрос неговите комунистически пълномощия, представяйки го за предател на революционното начинание. Следователно има много истина в твърдението на историка Лоренц Лути, че "без жизненоважната роля на идеологията съюзът нито щеше да бъде създаден, нито щеше да се разпадне".
Нещо повече, след като идеологическите различия влязоха в уравнението, стана трудно да се говори за нещо друго, отчасти защото дебатите за идеологията можеха да означават призиви за смяна на режима. През 1971 г., след сравнително продуктивен разговор с двама съветски дипломати, китайският премиер Джоу Енлай избухва в ярост, когато единият от тях повдига въпроса за статия в "Народен вестник", която според тях призовава съветския народ да започне революция. Джоу отбелязва, че в Съветския съюз е гостувал Ван Мин, един от първите лидери на ККП, който е влязъл в конфликт с Мао и е бил фактически изгонен. "Вие си мислите, че ние се страхуваме от него", казва Джоу. "Той е по-лош от гад!" Когато един съветски дипломат помолил китайския политик да спре да крещи, като казал, че "викът не е аргумент", китайският дипломат отвърнал на удара: "Ако не викате, няма да ви слушам".
Днешната Русия обаче е меко казано далеч от идеалите на комунизма. Макар че Путин веднъж нарече разпадането на Съветския съюз "геополитическа катастрофа", той често е разкривал по-скоро негативни възгледи за Комунистическата партия на Съветския съюз. В речта си в навечерието на руското нахлуване в Украйна той обвини Ленин за създаването на съвременна Украйна и говори за "диктатурата" и "тоталитарния режим" на Сталин. Си Дзинпин, от друга страна, продължава да се отнася сериозно към наследството на комунизма. Според австралийски дипломат руските дипломати са сметнали за странно, когато по един повод Си им цитирал руския революционен роман "Как се каляваше стоманата". Макар да не е догматик, Си е дълбоко загрижен за идеологията и дори е обвинявал за разпадането на Съветския съюз отчасти Москва, че не е успяла да гарантира, че хората приемат марксизма-ленинизма сериозно.
Въпреки тези важни различия китайските и руските елити споделят консервативен, етатистки мироглед. Те възприемат атаките срещу своята история като западни заговори за делегитимиране на техните режими и смятат насърчаването на демокрацията за екзистенциална заплаха. И двамата ценят традиционните ценности като защитна стена срещу нестабилността и смятат, че Западът се разкъсва от културни дебати. Стигнали са до заключението, че авторитарните режими се справят по-добре със съвременните предизвикателства. Искат страните им да си върнат изгубения статут и загубената територия. Путин и Си дори въртят един и същ разказ за легитимация, твърдейки, че техните предшественици са допуснали недопустимо (и повлияно от Запада) разграждане на авторитета, което само тяхното силово управление може да спре.
МЪЖ КЪМ МЪЖ
Друг фактор, който днес свързва Москва и Пекин, са топлите отношения между Путин и Си. Китайските и руските медии изтъкват силните лични отношения между двамата лидери, въпреки че е трудно да се каже доколко истинско е предполагаемото приятелство. Путин е бил обучен като агент на КГБ - опит, който го е научил как да управлява хора, а Си би трябвало да е научил подобни трикове от баща си, майстор на усилията на партията за "единен фронт", за да спечели скептиците. Путин и Си са много различни хора. Веднъж Путин си чупи ръката, когато се бие с грубияни в ленинградското метро. Си постоянно демонстрира изключителен самоконтрол, за което свидетелства способността му да се издигне до властта, без никой да знае какво наистина мисли. Путин обича да живее на високи обороти, докато личният стил на Си изглежда граничи с аскетизма. Но най-малкото функционалните отношения между руските и китайските лидери са нещо като историческа аномалия.
За Мао идеологическите качества на Сталин и приносът му към съветската история го превръщат в титан на комунистическия свят. И все пак предпазливото отношение на Сталин към китайската революция през втората половина на 40-те години на ХХ век го възмущава. Както и високомерното поведение на Сталин по време на преговорите за сключване на съюзен договор между двете страни през 1949 и 1950 г. След смъртта на Сталин Мао чувства, че собственият му авторитет далеч надхвърля този на Хрушчов, и председателят се отнася с пренебрежение към съветския си колега.
Мао е впечатлен от твърдостта, която протежето му Дън Сяопин проявява по време на безкрайните дебати за идеологията в Москва през 60-те години на ХХ век, когато Дън е най-изявената фигура на Пекин на световната сцена. След смъртта на Мао Дън отбелязва, че страните, близки до Съветския съюз, имат нефункциониращи икономики, докато съюзниците на САЩ процъфтяват. По времето, когато Дън става върховен лидер на Китай, много от неговите сътрудници се надяват на по-добри отношения с Москва, но Дън пренебрегва тези гласове. Двамата с Горбачов се срещат само веднъж - по време на протестите на площад "Тиенанмън" - и Дън заключава, че съветският лидер е "идиот". След като Съветският съюз се разпада и Борис Елцин става президент на Русия, китайците отначало са скептични към него, предвид ролята му в подпомагането на падането на комунизма, но отношенията между висшите ръководители постепенно се подобряват. Наследникът на Дън, Дзян Дзъмин, е учил в Съветския съюз и можеше да пее стари песни за китайско-съветска дружба.
Топлите междуличностни отношения не са основната причина Русия и Китай да са толкова близки днес, но миналото със сигурност показва колко голямо значение могат да имат отделните лидери, когато пренебрегват своите колеги и страните, които ръководят. И въпреки различията им, не е трудно да се досетим защо Путин и Си могат да си допаднат в личен план. Те са почти на една и съща възраст и двамата са синове на мъже, които са се жертвали за своите страни. И може би най-важното е, че и двамата са имали формиращ опит за опасностите от политическа нестабилност. По време на Културната революция Си и семейството му са отвлечени и пребити от червените гвардейци на Мао, а през 1989 г. Путин, тогава офицер от КГБ, разположен в Дрезден, наблюдава как Източна Германия се срива около него, докато той не получава насоки от Москва. Двамата имат за какво да си говорят, когато приготвят заедно блини и кнедли пред телевизионните камери.
СЪТРУДНИЧЕСТВО
По-голямата гъвкавост на партньорството между Пекин и Москва днес го прави и по-твърдо, отколкото в миналото. От 1949 г. насам основното стратегическо предизвикателство е как двете сили, които заедно съставляват авторитарното сърце на Евразия, могат да си сътрудничат ефективно срещу заплахата от водената от САЩ демократична периферия. Въпреки изключителната сила на позициите на Вашингтон в техните съседи, Пекин и Москва се борят да постигнат правилна координация. Неведнъж те са доказвали, че не желаят да жертват интересите си един за друг, водени отчасти от подозрението, че другият ги продава и се стреми към подобряване на отношенията със Запада.
Преди китайско-съветското разделение съюзът между Москва и Пекин създаваше реални проблеми за САЩ и реални ползи за двете сили. Спокойната граница между двете държави им позволяваше да се съсредоточат върху противопоставянето със Запада и да обменят военни технологии. През 1958 г., когато Китай нападна Тайван в опит да поеме контрола над острова, Хрушчов се притече на помощ на Пекин, като публично предупреди, че ще се намеси, за да защити Китай, ако Съединените щати влязат в конфликта - въпреки че негодуваше, защото Пекин не го е уведомил предварително за плановете си.
Въпреки това отношенията между сърцето на страната и периферията винаги са били смесица от съжителство и конкуренция, а Москва и Пекин рядко са отдавали еднакво значение на тези две цели. През 50-те и 60-те години на ХХ в. Китай на практика е изключен от международната система, докато Съветският съюз до голяма степен е сила на статуквото. Безцеремонният език на Мао, заплашващ с ядрена война, както и използването на сила на китайско-индийската граница и срещу островите в Тайванския проток, предизвикват опасения в Кремъл, че Китай ще въвлече Съветския съюз във война. Москва подкрепя Договора за неразпространение на ядрените оръжия, отказа да помогне на Китай по време на различни кризи и се надяваше на разведряване със Запада - действия, които накараха лидерите в Пекин да заключат, че Москва се грижи повече за Запада, отколкото за комунистическия блок.
Сега Китай и Русия са сменили позициите си. Пекин се надява да извлече икономическа и технологична полза от продължаването на връзките със Съединените щати и Европа, докато Москва вижда себе си в чисто конкурентни отношения. Руснаците несъмнено желаят Пекин да окаже смъртоносна помощ в Украйна и да се съгласи с "Силата на Сибир 2" - газопровод, който ще изпраща природен газ в североизточен Китай. За разлика от времето на разцвета на китайско-съветския съюз обаче Пекин не е технически задължен да жертва икономическите си или репутационни интереси в полза на Москва, тъй като двете страни не са формални съюзници. Руснаците имат по-малко причини да се чувстват предадени - а китайците имат по-малко причини да се страхуват от попадане в капана.
УРОЦИ ПО ИСТОРИЯ
Като син на човек, участвал в отношенията на страната си с Москва, Си Дзинпин познава историята си. Миналото е показало опасностите както от непредпазливата прегръдка, така и от пълната враждебност. Сега Си иска да си вземе тортата и да я изяде - да се приближи достатъчно близо до Русия, за да създаде проблеми на Запада, но не толкова близо, че да се наложи Китай да се отдели напълно. Това не е лесна за печене торта и може да стане още по-трудна. Вашингтон се опитва да го направи възможно най-трудно, като рисува Русия и Китай с една и съща четка, представяйки Китай (правилно) като улесняващ руската война в Украйна. Конфликтът създаде реални икономически и репутационни разходи за Пекин, дори и да отбягва някои от исканията на Москва.
Проблеми съществуват във всички отношения, особено между великите сили. Това, което е различно от Студената война, е, че трънливите идеологически и лични въпроси вече не правят тези предизвикателства толкова трудни за управление. При отсъствието на събития с голямо въздействие, но с ниска вероятност - като използване на ядрено оръжие в Украйна, разпадане на руската държава или война за Тайван - Китай вероятно ще маневрира в рамките на широките параметри, които вече е определил за отношенията. Понякога Пекин ще предлага близки отношения с Москва, а понякога ще намеква за по-далечни такива, като ще променя посланието си в зависимост от ситуацията. Съединените щати, от своя страна, може да са в състояние да оформят някои от изчисленията на Китай и да ограничат видовете помощ, които Русия получава. В обозримо бъдеще обаче моделът на Си за китайско-руските отношения вероятно ще се окаже по-здрав от този в миналото, защото, може би по неинтуитивен начин, той избягва опасно близки отношения.
---------------------
Джоузеф Торигян, анализ за "Форин Афеърс"