Доналд Тръмп, който през януари за втори път положи клетва като президент на САЩ, дойде на власт със заявката да сложи край на войната в Украйна, която съвсем наскоро влезе в своята четвърта година. Републиканецът обаче винаги е смятал, че мир не може да бъде постигнат без Украйна да отстъпи част от окупираните си територии.

Скоро след настаняването си в Белия дом, милиардерът започна процес на сближаване с Москва. Двамата с Путин проведоха телефонен разговор, а топ дипломатите на САЩ и Русия – Марко Рубио и Сергей Лавров – се срещнаха в саудитската столица Рияд, за да обсъдят възможностите за мир в Украйна. Последваха разговори в Истанбул, които бяха съсредоточени върху възстановяването на дипломатическите връзки между двете страни. 

На другия полюс са отношенията САЩ-Украйна, които преживяха „ледников период“. Тръмп стигна до там да нарече украинския си колега Зеленски – „диктатор, който държи властта без избори“. Освен това републиканецът настоява Киев да плати за американската военна помощ, като подпише сделка със САЩ за своите природни ресурси. Кулминацията на напрежението дойде, когато на 28 февруари Зеленски посети Белия дом и беше залят с купища нападки от американския си колега. Тръмп заяви, че украинците „не се държат благодарно“ и с ултимативен тон заяви на Зеленски, че ако не подпише сделката за природните ресурси, САЩ ще прекратят военната си помощ. 

И докато светът с трепет следи всичко свързано с Украйна, един тлеещ конфликт отново заплашва да съсипе сигурността в цял един регион. За широката публика Босна, може би, е просто име, което извиква лошия спомен от 90-те години на XX в. за етническия конфликт между сърби, хървати и бошняци, предизвикан от югославския диктатор и военнопрестъпник Слободан Милошеви. Три десетилетия по-късно лошият спомен отново е на път да стане реалност. 

Дейтънското споразумение от 1995 г., което сложи край на войната в Босна и Херцеговина (БиХ), разделя страната на две части – Република Сръбска (РС) и Федерацията на Босна и Херцеговина (ентитет, обхващащ мюсюлманското и хърватското население на страната). Понастоящем президент на РС е не друг, а Милорад Додик. Да, същият онзи Додик, който в миналото крещеше, че Радко Младич и Радован Караджич са военнопрестъпници (нещо, което всъщност е абсолютно вярно), а днес е първи приятел на Александър Вучич и Путин и отрича геноцида в Сребреница. 

26 февруари 2025 г. беше историческа дата, тъй като Федералният съд на Босна осъди Додик (на първа инстанция) на една година затвор и 6 години без право да заема публична длъжност. Причината е неспазването на решения на Върховния представител на Международната общност в БиХ. Контролираният от Додик парламент на РС побърза да приеме закони, които не позволяват на федералните власти да изпълняват решения на съда на територията на сръбския ентитет. За да стане по-ясно, представете си, че някой от 50-те американски щати приеме закон, който да не позволява на ФБР да действа на негова територия! Следвайки логиката на това ново законодателство, РС няма да позволи на федералната полиция да арестува Додик, ако присъдата на последния бъде потвърдена. В учебниците по политология подобно нещо се нарича сепаратизъм. 

Разбира се Додик не от сега заплашва да отцепи РС от Босна и Херцеговина и разбира се той не би си позволил подобно поведение, ако нямаше приятели зад гърба си. Още щом чу вестта за присъдата на Додик, сръбският президент Вучич се затича към Баня Лука (главният град на РС), за да изрази подкрепата си за осъдения. Дясната ръка на Вучич – санкционираният от САЩ Александър Вулин – на 28 февруари беше в Москва, където заяви, че присъдата на Додик е опит за дестабилизация на самата Сърбия. Как съдебно решение, действащо на чужда юрисдикция, се превръща в опит за дестабилизация на твоята страна? Логиката, която води до отговора на този въпрос обаче е ясна – Сърбия счита РС за своя територия. Потвърждение за това получихме съвсем скоро на празника „Сретение Господне“, когато Сърбия и РС заедно отбелязаха „Деня на държавността“. Същевременно, подобно на гореспоменатия Вулин, Додик е чест гост на Путин в Москва, която пак изглежда готова да дестабилизира Балканите. 

Редно е да се запитаме: Какво ще стане, ако Тръмп притисне Украйна да сключи мир, който ще бъде изгоден за Кремъл? Няма ли това да освободи ресурс, който Путин да пренасочи към балканските си приятели? Ако това се случи, то Тръмп, чиито външнополитически приоритети са свързани с Далечния изток, едва ли би ангажирал вниманието си с решаване на конфликти в Западните Балкани. Да не би да се случи така, че със сключването на примирие в Украйна, президентът на САЩ да влезе в ролята на Невил Чембърлейн, мислещ си, че, с предаването на Судетите, мегаломанията на Хитлер ще бъде задоволена. Да не би всички онези българи, които се радват, че Русия ще получи територии от Украйна, да се окажат разочаровани, когато следващият конфликт избухне в задния ни двор? 

Народе???? | БГНЕС 

-----------

Велислав Илиев, редактор в Международния отдел на БГНЕС.