Макар и срещата на държавните глави да се проведе при закрити врата, Силяновска беше така добра да отговори на въпросите на репортерите, чакащи я пред президентството. Тя даде макар и оскъдна информация за разговора си с Радев и изказа съболезнованията си за трагичния инцидент на авиобазата „Граф Игнатиево“, която потресе нацията. При срещата си със сръбския президент Александър Вучич, в манастира Св. Прохор Пчински, Силяновска заяви, че от двете страни на сърбо-македонската граница живее един народ. Е, в София македонският президент не показа чак толкова топли чувства към българите, но каза, че всичко, което свързва двата народа е добро. В този ред на мисли, тя изрази своята подкрепа за Коридор 8, за който преди броени дни правителството на РСМ беше заявило, че е твърде скъпо струващ проект.

 На пръв поглед изглеждаше, че неофициалното посещение на първата жена президент на Македония е минало добре. Скандалът се завихри ден по-късно, когато управляващи и опозиция в Северна Македония нададоха вой, затова, че на снимката от срещата Радев-Силяновска, публикувана от българското президентство, се виждат само знамената на България и ЕС, а това на РСМ отсъства. Премиерът Мицкоски заяви, че България е прекрачила червена линия, а 3 дни след срещата си с Радев, Силяновска каза, че веднага е забелязала липсата на македонското знаме, обаче не е прекратила срещата, за да не предизвика скандал. Македонското външно министерство, на свой ред, връчи протестна нота на българския посланик в Скопие Желязко Радуков. Последният не прие нотата и имаше защо!

 Това, което Скопие пропусна е, че посещението на Силяновска не беше официално и в такъв случай етикетът не предвижда поставянето на знамето на гостуващата страна. Едва ли обаче този пропуск на македонската власт се дължи на неопитност. Ако беше така, щеше да има подобна реакция, от страна на Скопие, и по повод официалната среща на Християн Мицкоски с хърватския президент Зоран Миланович на 29 август в Загреб. На снимки от въпросната среща се виждат само знамената на Хърватия и ЕС, а македонското го няма. Къде беше реакцията на Скопие тогава? Липсата на такава говори, че проблемът на РСМ с България не е в знамето, а някъде другаде.

 На 18 септември правителството на Мицкоски реши допълнително да ескалира изкуствено създадения скандал. Със задачата се зае не друг, а дясната ръка на македонския премиер – вицепремиерът и транспортен министър Александър Николоски . В ефира на македонската телевизия „Алфа“ Николоски  заяви, че българското президентство е нецивилизован домакин и по-мизерни са само представителите на предишната власт в РСМ, които са подписали, „че македонският и българският народ имат обща история, каквато нямат. Онези, които с подписа си се съгласиха, че македонският език е диалект на българския и че никога няма да влезем в Европейския съюз, ако не признаем, че сме българи и имаме български корени".

 Обидните думи на македонския министър прелетяха границата и провокираха реакции от страна на целия политически спектър в  България. Появиха се и призиви за оставката на Николоски . А българските евродепутати от Европейската народна партия заявиха, че ще поискат ВМРО-ДПМНЕ да бъде изключена от групата. Македонският министър обаче по никакъв начин не се трогна и не само заяви, че стои твърдо зад думите си, но и добави, че българските политици рушат отношенията между София и Скопие и не могат да му искат оставката, защото са корумпирани. 

 Размишлявайки върху цялата тази история, трезвомислещият човек неизбежно стига до един въпрос – След като членството на РСМ в ЕС до голяма степен минава през подобряване на отношенията с България, защо тогава Скопие спретва този скандал?

 Отговорът не е твърде труден за достигане – защото македонското правителство не желае страната да стане част от блока на 27-те.

 И тук веднага следва ново питане – А защо РСМ не желае да бъде част от ЕС? Нима социално-икономическата ситуация в страната е толкова добра, че тя няма нужда от икономическите ползи, които носи единният европейски пазар?

 Истината е, че икономическото положение на РСМ е незавидно и страната не прави решителната крачка към ЕС, не защото македонските граждани не желаят европейско бъдеще и доходи, а защото управляващите са заложници на външни зависимости.  

 Липсата на суверенитет е част от политическото битие на Северна Македония вече повече от век. Не е нужно обаче да се връщаме назад в историята, за да търсим примери за подобни зависимости. Достатъчно  е да погледнем събитията от последния месец, в които главен герой беше именно Александър Николоски. Първата му задача като транспортен министър беше да заяви, че проектът за  изграждане на ж.п. линията Коридор 8 е нерентабилен и македонското правителство ще иска нов проект. Междувременно министърът определи Коридор 10 (минаващ през Гърция, РСМ, Сърбия и Унгария) като приоритетен за новата власт в Скопие.

 Изтласкването на Коридор 8 на заден план не само ще попречи на подобряване на транспортната свързаност с България, подобен ход ще нанесе удар по логистиката на НАТО в региона. За сметка на това за Николоски е от решаващо значение да строи ж.п. линията, свързваща РСМ със Сърбия и Унгария. И как няма да не бъде при положение, че Белград, посредством официоза в. „Политика“ не пропусна да се нахвърли мигновено върху България във връзка с непоставеното македонско знаме? Как няма да бъде приоритет изграждането на Коридор 10, когато знаем, че преди броени дни македонският парламент одобри взимането на заем в размер на 500 млн. евро от Унгария. Разбира се, последното е само условно казано, тъй като стана ясно, че режимът на Орбан е само посредник в тази сделка, а всъщност парите, които ще получи Скопие са част от 1 млрд. евро, отпуснати на Унгария  от Китай. По този начин РСМ рискува да стане част от добре познатата схема, в която Пекин щедро отпуска заеми, които бенефициентите не могат да върнат и вследствие на това са принудени да обслужват китайските интереси.

 Не бива да остава и капка съмнение, че изказванията на Николоски са предварително координирани с неговия лидер Мицкоски. Също така е ясно и че политиката на македонския премиер по никакъв начин не е автономна, а е пряко контролирана от външни центрове на влияние – Белград, Москва, а вече и Пекин. ВМРО-ДПМНЕ дойде на власт с обещания за ускоряване на процеса на евроинтеграция. След само няколко месеца начело на държавата стана ясно, че за същата тази партия целта не е ЕС, а по-скоро проекта „Сръбски свят“ и китайската инициатива „Един пояс, един път“.

 За разлика  от политиците, македонските граждани не желаят подобно бъдеще за страната си. Обикновеният гражданин желае добросъседски отношения с България и не нарича българите „нецивилизовани“ и „мизерни“. Нещо повече, за разлика от г-н Николоски, всеки македонец, който гледа обективно на историческите факти, не би казал, че българи и македонци нямат обща история и корени.

 А относно обвиненията в корупция, които вицепремиерът Николоски така щедро наръси по адрес на българските политици, бих желал да го попитам следното: Кой български политик е толкова корумпиран, че, за да се спаси от наказателно преследване бяга в багажника на кола към Унгария?

 Изграждането на Коридор 8 и всяка друга форма на сътрудничество с България може само да допринесе за икономическото развитие и сигурността на Северна Македония. В крайна сметка обаче топката е в полето на македонските политици и те трябва да вземат решение по кой път да тръгне страната им. Независимо дали последните ще изберат ЕС или „Сръбски свят“, нищо не им дава право да тровят умовете на собствените си граждани с неистини по отношение на България. София не се опитва да диктува дневния ред в РСМ, чието присъединяване към ЕС зависи от изпълнението на „френското предложение“, което е не българско, а европейско предложение. Никой не оспорва македонската национална идентичност и никой не поставя промяната на тази идентичност като условие за присъединяването на Скопие. Българското общество мечтае не за блокада на Македония, а за съвместен живот в европейското семейство, с народа, когото смята за най-близък. | БГНЕС
—
Велислав Илиев, международен отдел на БГНЕС