Откакто пое властта в Северна Македония, правителството на Християн Мицкоски трудно пропуска да отбележи някоя от историческите дати, свързани със сръбската окупация в Македония, започнала през 1913 г. 

Македонското правителство обаче мълчи оглушително, когато става въпрос за моментите, в които македонските българи са ставали жертва на сръбския режим или български революционери са отмъщавали за насилията над своите сънародници. 

Ето че дойде поредната такава дата… 

Между 5 и 8 декември 1927 г. в Скопие се провежда т.нар. „Студентски процес“, който в крайна сметка осъжда 9 членове на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) на строг тъмничен затвор с продължителност между 5 и 30 години. А какво е било това тъй страшно престъпление, което налага такова тежко наказание за 20-годишни младежи? Както тогава, така и сега отговорът е един и същ: че са българи! 

ММТРО е създадена през 1922 г. по идея на великия водач на ВМРО Тодор Александров. Целта на организацията е да отстоява българското национално самосъзнание, в условията на сръбската асимилационна политика сред младежта в Македония. В редовете на ММТРО се присъединяват студенти и ученици, като към 1927 г. организацията има свои клетки в университетите в Скопие, Белград, Загреб и Любляна. 

През май същата година, вследствие на предателство е арестуван Димитър Гюзелев от Дойран, който току що бил завършил философия в Скопския историко-филологически университет. Впоследствие са арестувани над 15 младежи от Македония, сред които са някои от водещите активисти на ММТРО: Борис Андреев от Велес, Христо Хаджикимов и Кирил Вангелов от Щип, Петър Хаджипанзов от Велес, Борис Светиев от Битоля, Емануил Чучков от Щит, Тома Петров от Скопие, Димитър Чкартов и Харалмпи Фукаров от Прилеп. 

Тикнати в сръбските тъмници, арестуваните са подложени на средновековни мъчения. Крайниците им са трошени, метални спици са набивани под ноктите им, главите им били стягани на менгемета, а ръцете и гърдите им били горени с нажежени до червено железа. Обществеността е потресена от нечовешките мъчения над македонските студенти и докато тече процесът надписи като: „Сърби вървете в Шумадия“ и „Македония е българска“ изпъстрят стените в Скопие. Адвокат на младежите е д-р Анте Павелич – бъдещият водач на хърватската революционна организация „Усташа“. Европа следи със затаен дъх случващото се в Скопие, а водещите западни издания отразяват процеса. 

Въпреки упоритата защита на Павелич, членовете на ММТРО са осъдени на дългогодишен затвор, между 5 и 30 години, като най-тежката присъда е за Димитър Гюзелев. В историята на борбите за свобода на македонските българи злодеянията рядко остават ненаказани. Ръководеното от Иван Михайлов ВМРО издава смъртна присъда на Велемир Прелич – прокурорът, ръководещ съдебния процес – заради нечовешките мъчения над студентите. Присъдата е изпълнена на 13 януари 1928 г. от атентаторката Мара Бунева, която разстрелва Прелич на Каменния мост Скопие. За да не попадне в ръцете на сърбите Бунева се прострелва в гърдите и умира ден по-късно. На въпроса защо е убила Прелич, героинята отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си“.

97 години след Скопския процес премиерът на днешна Северна Македония Мицкоски най-редовно се нахвърля срещу България, твърдейки, че последната блокира пътя на Скопие към ЕС заради проблеми от Средновековието. Не е ясно дали тези позиции на македонския лидер му печелят някаква подкрепа от родната публика, той обаче със сигурност е наясно, че страната му е длъжна да прекрати фалшификациите на българската история, по силата на Договора за добросъседство от 2017 г. Същият този договор предвижда съвместни чествания на датите от общата история на България и Македония. И тук възниква въпросът: Защо двете държави не са определили дата, в която да се почита паметта на жертвите на сръбските репресии? Защо вместо да има такъв ден, режимът в Скопие отбелязва паметните дни за сръбската окупация в Македония? Защо България не повдига въпроса, а затъва във вътрешно политическите си боричкания? I БГНЕС

------------------

Анализ на Велислав Илиев, редакор в Международния отдел на Агенция БГНЕС.