На днешния ден преди 113 години Народното събрание гласува за създаването на Военната академия „Георги С. Раковски“ – висшето военно училище на България, предаде БГНЕС.

В края на ХІХ и началото на ХХ век младата българска държава се европеизира и модернизира. Един от двигателите на тези процеси е създаването на съвременната българска армия. Осен съвременно оръжие тя се нуждае и от добре подготвени офицери, които в онази епоха са заемали водещи позиции сред интелектуалния елит на страната. 

На 11 декември 1911 г. тогавашният министър на отбраната генерал-майор Никифор Никифоров прави доклад до държавния глава цар Фердинанд І, в който предлага създаване на Военна академия. Царят „одобрява с особена радост“, както е записано в неговата резолюция от 12 декември, това предложение.

Законопроектът е внесе за разглеждане в Народното събрание, което го гласува на 1 март 1912 г. Реално Военната академия започва своето съществуване няколко месеца по-късно, когато законът е публикуван в „Държавен вестник“ на 8 май 1912 г.

Фактически най-висшите ни военно училище е връстник на войните за национално обединение, които започват през есента на същата година. Но именно те стават причината откриването на академията да стане чак на 4 януари 1915 г., но включването на страната ни в Първата световна война на страната на Централните сили през есента на 1915 г. отново я остава без студенти, които са на фронтовете, за да защитават българската кауза.

След загубата на войната и по силата на Ньойския диктат България закрива всички свои военни школи и военноучебни заведения. Остава да съществува само Военното училище, на чиято територия започва да функционира тайно Военната академия. Тази ситуация се запазва до 1938 г., когато успяваме да отхвърлим унизителните клаузи от Ньой.

По времето на Втората световна война учебният процес не е прекъснат. 

До 1944 г. в академията завършват обучението си 16 офицерски випуска, в това число 16 генералщабни и 11 интендантски. Образование получават 521 офицери, между които и 10 чужденци (хървати), или средногодишно са обучавани по 32 души.

На 5 март 1946 г. Военната академия получава своето име – Георги Стойков Раковски, а през 1952 г. получава и първото си бойно знаме. 

В годините на Студената война /1946-1989 г./ въпреки идеологизацията академията успява да подготви хиляди български военни.

След промените от 1989 г. във Военната академия функционират четири основни звена:  Факултет “Национална сигурност и отбрана”, Факултет “Командно-щабен”, Департамент “Езиково обучение” и Институт за перспективни изследвания за отбраната. Тя е най-старото висше военно училище в България и третото по реда на своето създаване висше училище в страната. І БГНЕС