Растяща инфлация, прекомерни разходи по заеми, рискове от банкрут и забавяне на растежа: руската икономика е изправена пред множество тежки проблеми, тъй като разходите за войната в Украйна и западните санкции се увеличават.

Откакто нареди инвазията през февруари 2022 г., руският президент Владимир Путин многократно изтъкваше „провала“ на санкциите и приветстваше силния растеж в условията на безпрецедентна несигурност. През 2025 г. този тригодишен период на предимно добри икономически новини изглежда под сериозно съмнение. Последният неуспех за Кремъл дойде миналата седмица, когато инфлацията се ускори до 8,9 % през ноември, според официалната статистика.

Цените растат, въпреки че централната банка повиши лихвените проценти до двугодишен връх от 21%. Руските медии, които обикновено не са склонни да отразяват каквито и да било признаци на социално недоволство, обръщат все по-голямо внимание на затруднените семейства. Цената на маслото, която се е повишила с една трета от началото на годината, се превърна в емблематична, като се появиха множество репортажи за нарастващи кражби от супермаркети.

Повечето независими анализатори смятат, че причината е в инвазията.

„Основната причина за проблемите на икономиката са гладът и санкциите... симптомът е инфлационният скок“, обясни Антон Табах, главен икономист в руската рейтингова агенция Expert RA.

И двата фактора са пряко свързани с войната. Недостигът на работна ръка, който и без това е остър поради демографските проблеми на Русия, се изостри заради онези стотици хиляди мъже, които се присъединиха към армията, бяха наети от военните заводи или избягаха от страната, както и от затягането на правилата за миграция.

„Това спъва растежа на БВП“, каза икономистът Евгений Надоршин, бивш съветник в Министерството на икономическото развитие.

По негови оценки в Русия липсват около един милион работници. Това е допринесло за изкуствено завишаване на заплатите, което е довело до повишаване на цените, определяни от предприятията. Проблемът се дължи и на огромното увеличение на военните разходи на Кремъл. Държавните разходи ще бъдат с 67,5% по-високи през 2025 г. в сравнение с 2021 г., преди военната офанзива на Русия. На фона на тези огромни суми повишаването на лихвените проценти засега има само ограничен ефект.

Управителят на централната банка Елвира Набиулина, която подчерта необходимостта да се спре „болестта“ на инфлацията, която „се превръща в хронична“, сигнализира, че ще повиши лихвите отново в петък, 20 декември. Високите лихвени проценти предизвикаха недоволство от страна на ръководствата, включително на държавните компании, като пазарните разходи за заеми достигат 25-30%.

„Икономиката не може да оцелее така дълго“, заяви този месец Герман Греф, главен изпълнителен директор на най-големия руски кредитор, държавната Сбербанк.

Руските железници съобщиха, че ще намалят инвестициите си с 40% през следващата година. Дори най-близките съюзници на Путин се оплакват. Сергей Чемезов, ръководител на военно-промишления конгломерат „Ростех“ и близък приятел на президента, определи лихвените проценти от над 20% за „лудост“.

Анализаторите очакват, че много фирми, които не могат да рефинансират, ще фалират.

„Броят на фалитите ще се увеличи рязко, особено сред малките и средните предприятия. Но ще има такива и сред големите предприятия“, каза Надоршин.

Изправена пред подобна атака, централната банка прогнозира рязко забавяне на растежа през следващата година - до под 1,5% от над 3,5% през тази година. Банката отрича възможността за стагфлация - нисък растеж, висока инфлация, растеж на безработицата, но тази дума се използва все по-често в Москва. Тези притеснения се допълват с нестабилност на руската валута, която се понижи до най-слабата си стойност спрямо долара от март 2022 г. насам. Рублата се срина, след като Съединените щати въведоха санкции срещу ключовата финансова институция Газпромбанк, която обслужваше всички плащания за износа на руски газ.

За Кремъл обаче все още има някои добри фактори. Китайските компании са запълнили много от празнините, оставени от западните фирми, които избягаха от пазара. Москва получава ключови стоки въпреки санкциите на Запада, използвайки приятелски посредници. Бюджетният дефицит е нисък според международните стандарти, а данъчните приходи от източници, различни от износа на енергия, се увеличават.

„Със сигурност няма причини за паника“, заяви Путин миналия месец на фона на валутната криза. | БГНЕС, АФП