Тази крилата фраза е на Константин Иречек – чешки историк и български политик. Той е авторът на първия академичен труд „История на българите“ и министър на просветата в периода 1881-1882 г.

Големият чешки интелектуалец, който става и епизодичен герой в книгата на Алеко Константинов за Бай Ганьо, е роден преди 170 години на 24 юли 1854 г. в столицата на Австрийската империя Виена.

Иречек проявява интерес към историята на българите още по време на следването си в Карловия университет в Прага. Неговата дисертация е озаглавена „История на българите“, която впоследствие с помощта на Марин Дринов издава като научен труд.

Монографията обхваща историята на българите от най-древните времена до написването й през 1875 г., издадена е на немски, чешки и руски език, претърпява няколко издание, като авторът й я допълва с най-новите факти.

След освобождението на България Иречек се установява у нас през 1879 г. Той се сближава много с руския генерал от финландски произход Казимир Ернрот, който става министър-председател по време на режима на пълномощията, установен от княз Александър І Батенберг. По покана на финландския благородник Иречек става министър на просветата в неговия кабинет.

Чешкият учен има големи заслуги за организирането на българското учебно дело, а също така и за възстановяването на дейността на Българското книжовно дружество, което по-късно прераства в БАН.

С чувство за изпълнен дълг чешкият учен напуска родината ни през 1884 г. Неговите заслуги са оценени по достойнство. Той е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър.

До края на живота си Иречек преподава първо в Карловския, а след това и във Виенски университет история на славянските народи, като особено важно място отделя на българите.

Големият учен и приятел на България умира на 10 януари 1918 г. І БГНЕС