Президентът на Франция направи това, като призова за предсрочни избори, след като на 9 юни неговият центристки алианс беше победен от крайнодясният Национален сбор (НС) на Марин льо Пен на изборите за Европейски парламент. По този начин той отново показа смелостта, която беляза политическата му кариера, откакто бе избран като малко опитен аутсайдер през 2017 г.

"Вярвам във френския народ, че сега ще направи правилният избор, за да може страната да се справи с големите предизвикателства пред нея", каза той.

Залогът може и да се обърне зрелищно, ако вотът в два тура на 30 юни и 7 юли го принуди да влезе в правителство на разделението на властите, известно като "съжителство", с НС. Това ще бъде първият случай в рамките на основаната през 1958 г. Пета република, в която президентът и министър-председателят имат толкова диаметрално противоположни възгледи за това как трябва да се управлява страната.

Ако Макрон бъде натоварен с премиер на НС, той ще продължи да ръководи международните дела и ще бъде главнокомандващ на армията, но вътрешните работи ще се управляват от Льо Пен или от нейния 28-годишен лейтенант Жордан Бардела, за когото тя е заявила, че ще бъде техен премиер.

Франсоа Патриат, сенатор ветеран и дългогодишен поддръжник на Макрон, посочи, че решението за свикване на предсрочни избори е в съответствие с начина, по който френската конституция би трябвало да работи, когато има безизходица, която пречи на правителството да функционира.

"Това не е рискован залог - това е смело решение, което уважава френските институции и е много голистко по своята същност", каза той, визирайки генерал Шарл дьо Гол, който се прочу с това, че подаде оставка като президент през 1969 г., когато почувства, че не може да управлява. "Президентът връща отговорността върху френския народ. Те гласуваха по глупав начин на европейските избори, сега те трябва да решат".

Патриат добави, че управлението е трудно, откакто алиансът на Макрон загуби абсолютното си мнозинство през 2022 г. Според него НС няма да може да събере абсолютно мнозинство, за което са необходими 289 от 577-те места в долната камара - Националното събрание.

Все още няма проучвания на общественото мнение, но някои анализатори твърдят, че е реална възможността за висящ парламент. Това би поставило началото на период на нестабилност само 6 седмици преди Париж да бъде домакин на Олимпийските игри. Разпродажбите на френски акции и облигации доведоха до спад на европейските индекси.

Центристкият алианс на Макрон, съставен от три партии, сега разполага с около 250 места, а НС има 88, което я прави най-голямата опозиционна партия. Лявата партия има 149 места, които са разпределени между няколко партии, което намалява нейното влияние.

Съюзниците на Макрон твърдят, че гласоподавателите биха могли да постигнат други резултати, които да са от полза за президента и да осигурят политическа яснота, от която той се нуждае, след като центристкият му алианс загуби мнозинството си през 2022 г.

Във френската система президентът има голяма тежест при определянето на министър-председателя, стига той да може да оцелее при вота на недоверие, внесен от опозицията. Така например Макрон може да посочи министър-председател от дясноцентристката или лявоцентристката партия и да управлява в коалиция, дори ако тези партии са изключили това.

На европейските избори НС получи 31,4% от гласовете на французите, което е двойно на 14,6% за листата на Макрон. Кандидатите на левоцентристите и социалистите спечелиха 13,8%.

Трудно е обаче да се предвиди как тази динамика на властта ще се пренесе на парламентарните избори, които имат два тура на гласуване. Европейските избори във Франция отдавна се възприемат от избирателите и като протестен вот срещу действащия президент.

Макрон има и по-прозаични причини да свика изборите. Опозицията заплашваше да свали правителството с вот на недоверие през есента заради годишния бюджет, който включваше съкращения на публичните разходи в размер на около 25 млрд. евро, за да се справи с нарастващия дефицит.

Един от съюзниците на Макрон в Сената заяви, че дебатът по бюджета ще бъде много напрегнат. Съществува реален риск от улични протести заради непопулярните съкращения на разходите. "По-добре е той да действа сега, отколкото да чака нещата да се объркат през есента. С бързите си действия той заблуждава опозицията", каза той.

Друго по-макиавелистко обяснение за разпускането на Националното събрание от Макрон е, че той може би се надява да ваксинира страната срещу НС преди президентската надпревара през 2027 г., в която Льо Пен е фаворит за негов наследник.

"От години насам избирателите казват "опитахме всичко освен НС" и флиртуват с движението на Льо Пен", обясни авторката и политически анализатор Шлое Морен. "Макрон ще им позволи да опитат НС със залог, че скоро ще се отвратят от тях".

Макрон отново показа, че е фен на залозите, както през 2022 г., когато се изправи срещу уличните протести и едва оцеля при вота на недоверие, за да прокара непопулярната си пенсионна реформа, и когато заложи, че може да надвие движението gilets jaunes през 2019 г.

"Това е риск, но е твърде рано да се каже дали е луд или гениален", заяви Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group.

"Той рискува с репутацията и наследството си, както и със стабилността на Франция и Европейския съюз". І БГНЕС

------------------

Лейла Абуд, за „Файненшъл Таймс“.