По стара християнска традиция в българските земи, килийното училище винаги се строи близо до църква, за да може децата да бъдат обучавани във вярата, и през 1834 г. в Златоград е построена и най-ранната църква в Централните Родопи „Успение Богородично”. По-късно в една от нейните постройки се помества и килийното училище.

Един от ключовите преподаватели в училището е Яков Змейкович, който през 1880 г. се установява в Даръдере (старото име на Златоград, бел. ред.), където преподава до 1896 година. Змейкович изхвърля турския и гръцкия език от образованието и преподава единствено на български. Въвежда тържествени беседи, започва да чества 24 май, създава и слято девическо училище с учителка Злата Димитрова от Одрин.

Според местно предание църквата била построена само за 40 дни и трябвало да отговаря на задължителното условие когато турчин на кон минава покрай нея, да не е по висок от зидовете й. Затова е вкопана близо метър и половина в земята. Иконостасът й съдържа ценни икони, една от които е на Захари Зограф.

През 1852 г. с обществени средства и доброволен труд на златоградчани е открито Взаимното училище, разположено в двора на църквата “Св. вмчк Георги Победоносец”. Това е и първото светско училище в Южна България. В него могат да се видят запазени до днес класна, учителска и битова стая на учителя, а просветителския дух и атмосфера на Възраждането все още неотменно обитават стаите на школото.

През 1978 г. е разположена музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи” - единствената в страната музейна сбирка на Просветното дело в Средните Родопи.

Според някои тълкуватели, от Златоград тръгва началото на родопската възрожденска култура – на територията му е открит най- стария писмен паметник от родопското възраждане – „Златоградски писмовник” 1852 г. В момента той е част от музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи”, изложена във Взаимното училище. I БГНЕС