Македония 2030... а може и 2035 г.

Денят е 3 март, национален празник на Република България, а Република Македония (която си е върнала старото конституционно име, благодарение на дипломатическия гений на провъзгласения за вечен водач Християн Мицкоски и неговия първи дипломат Тимчо Муцунски) вече е част от Европейския съюз и 51-ви щат на САЩ едновременно.

Всичко е прекрасно! Денят е слънчев, но вечерта е по-важна в случая.

Във великолепната сграда на Македонския народен театър ще се проведе гала вечер, посветена на българската общност в страната. Текат трескави приготовления, светлинно шоу ще освети сградата на театъра в цветовете на българското знаме, изпратени са покани до всички български политици и държавници, а техните македонски колеги репетират в домашни условия химна на ВМРО (онова истинското) „Изгрей зора на свободата“. Помислено е за всичко, детайлите се изпипват до съвършенство. Знамена, музикално оформление, кой къде ще седи, кой ще говори, какво ще говори. Сериозна работа, от която и страна да го погледнеш.

Списъкът с официалните гости от България е готов, а домакините са се заели със сериозната задача да си отбележат, на кого и за какво трябва да се извинят на гостите.

Първи, разбира се, ще говори Вечният водач Мицкоски. Той трябва да се извини, за твърдението си, че в Македония българи са само снахите и зетьовете дошли в Рая на земята от градове като Ямбол, Стара Загора и Плевен, да речем. Не му е лесно, но кой е казал, че вечното водачество е лека работа – изискват се жертви. За всеки случай Мицкоски проверява отново списъка с притежатели на лични карти за временно пребиваване на основание брак, да не би случайно да не е набъбнал броят на „бракувани с българи“. В списъка всичко е точно, няма резки промени. Ще се извини и после ще говори за нещата, които свързват Република Македония и България. Бизнес, култура, образование... това са приятни теми от 21 век. Коридор 8 още не е готов, но той не планира да говори за него, също както не планира да говори и за история. Не му е силна тема, а и изпълнението на „Изгрей зора на свободата“ е достатъчна препратка. Коридорът е лесен, ще се изгради за има няма 30 години от сега.

Втори от македонските домакини ще говори Вечен водач номер 2 (по заместване), а именно Александър Николоски, който също така трябва да се извинява за това, че преди години е нарекъл българите мизерници. Ще се оправдае с политическа неопитност, нищо че от студентските си години работи само това - политик, ще зачерви бузки и всичко ще бъде наред. Разбира се, няма да говори за история, защото и на него тя не му е силната тема, но няма да говори и за Коридор 8, щото него ще го изградим някога. Няма да си разваляме празненството я.

Муцунски е следващият, който трябва да каже нещо пред гостите. Решил е да се обърне към тях на прекрасен американски-английски, както само той умее. Ще говори за пропуснатите възможности, за прекрасните си лета в Несебър и Созопол и ще разкаже как неговите родители са го карали да излезе от морето, защото устата му е посиняла от студ и плюс това е време за обяд. Муцунски е подготвил изненада за всички присъстващи, ще признае, че обича чубрица и че майка му тайно си е купила чушкопек от пазара в Равда, но на границата македонските полицаи им го конфискували, щото е чисто българска направия и има опасност да разклати хилядолетната македонска идентичност. Тимчо ще допълни, че е плакал много за чушкопека.

Единствената разкрита българка по документи в македонското правителство Саня Божиновска няма да говори, защото е заета с ремонт на жилището си в любимата Португалия. Тя няма за какво да се извинява, а каквото е имало да доказва, като етническо потекло и прочие, го е направила с цялото си семейство преди много години.

В духа на демокрацията обръщения и говори от страна на опозицията не са предвидени.

Домакините от македонска страна са се погрижили за всичко и тайничко се надяват да не стане някакъв сакатлък с това за какво ще говорят и какво ще кажат гостите от България. Те, домакините, биха искали да поканят само „проверени“ хора, но българските гласоподаватели, не са си дали гласа за „проверените“ хора на домакините. 

Каквото такова... ще избутат някак си. Трябва да избутат, но този път без списъци с нежелани личности и с повече от една бутилка с вода за коктейла след събитието, че Борисов има навика да прибира водата, когато говори с колеги от Македония.

Македонският държавен връх стиска палци „жертвата“, която прави да бъде оценена от гостите и те да бъдат милостиви. Да не изваждат списъци с политици, които докато са громели България, са имали български паспорти за черни дни. Да не говорят за онова проклето писмо на Делчев до Никола Малешевски и разбира се да не повдигат въпроса за правата на българите, не само на ония по-горе споменатите от Ямбол, Стара Загора и Плевен, а и за българите от Скопие, Прилеп, Битоля, Струмица и Охрид. Историята мълчи дали любезните домакини са подготвили план Б, но това не е важно в случая...

Някъде там в суматохата по приготовленията, като хубав спомен се промъкват миговете, когато Милорад Додик громеше НАТО и адвокатстваше на Путин заради неговата агресия срещу Украйна. Какви хубави времена бяха... А сега? Албанците не искат да се месят в братските кавги и помирения, а сърбите...? Те чакат своя „Свети Сава“, но този път с някакъв нов Додик. За каква беля му трябваше на Мицкоски да е толкова гениален, че да я вкарва Република Македония в ЕС, да я прави 51 щат на САЩ и да връща старото конституционно име на страната. Сега нямаше да организираме български гала вечери за 3 март и нямаше да се притесняваме за това какво ще кажат гостите от България. А бе имало да става! | БГНЕС

Атанас Величков, главен редактор на „Трибуна“ МК.