Нахлуването на Русия в Украйна и избирането на Доналд Тръмп удвояват натиска върху европейските лидери да укрепят военната си индустрия. Значителна пречка е финансирането.

В Европа съществуват само няколко големи компании в областта на отбраната, способни на мащабно производство и подкрепени от надежден национален пазар: само 19 европейски фирми се нареждат сред 100-те най-големи отбранителни компании в света, в сравнение с 48 в САЩ. Най-добрият път напред е да се подкрепят малките и средните предприятия. В Европа те са 2500. Те са специализирани в нишови технологии, които запълват пропуски в способностите, и разработват иновации с двойна употреба с военно и гражданско приложение.

Въпреки това техният потенциал остава недостатъчно използван поради ограничения достъп до частно финансиране. Според проучване, проведено от Европейската комисия, почти половината (44 %) от МСП в областта на отбраната избягват банкови заеми, тъй като те са трудни за получаване, а още по-голям дял (68 %) избягват дялово финансиране. Проучването на Европейската комисия обвинява за това строгото тълкуване на екологичните, социалните и управленските критерии.

Въпреки че Комисията наскоро изясни, че инвестициите в отбраната могат да попаднат в обхвата на устойчивото финансиране, инвеститорите продължават да възприемат производството на оръжие като неетично.

Много европейски банки ограничават финансирането до дружества с предимно граждански приходи, а някои изобщо изключват отбраната. Поръчките на оръжия изискват задълбочена комплексна проверка, за да се провери спазването на изискванията за отчитане на устойчивостта и контрол на износа - опит и ресурси, които малко малки компании притежават.

За сравнение, САЩ не налагат табута и улесняват достъпа до частно финансиране. Пазарът на отбранителни продукти в САЩ е голям и децентрализиран, подкрепен от силна екосистема за частно финансиране. Специализираните фондове притежават експертни познания, за да се ориентират в регулаторната среда и да оценяват специфичните рискове, свързани с отбранителния сектор.
Подобни фондове за отбрана не съществуват в Европа. От януари 2022 г. до юли 2023 г. европейските инвестиции в рисков и частен капитал в областта на отбраната възлизат на 32 млн. евро, в сравнение с 2,2 млрд. евро в САЩ. В Германия и Испания има известна активност в областта на рисковия капитал, но частният капитал е рядкост в ЕС, като основното изключение е Франция.

Предстои промяна. През март 2024 г. ЕС отпусна 500 млн. евро за увеличаване на производствения капацитет до два милиона снаряда годишно до края на 2025 г. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че блокът трябва да похарчи 500 млрд. евро, за да компенсира недостига на разходи за отбрана от края на Студената война.

През май 2024 г. кредитният орган на Европейския съюз - Европейската инвестиционна банка - прекрати забраната си за финансиране на отбранителни компании, като разреши инвестициите в технологии с двойна употреба.

Сред значимите инициативи на ЕИБ в областта на отбраната е капиталовият инструмент за отбрана на стойност 175 млн. евро, който трябва да нарасне до 500 млн. евро в рамките на три години. Той подкрепя частни капиталови инвестиции и инвестиции в рисков капитал, като действа като съинвеститор. В рамките на Стратегическата европейска инициатива за сигурност на банката са заделени 8 млрд. евро за подкрепа на научноизследователската и развойната дейност с двойна употреба от 2024 до 2027 г., въпреки че тази сума остава далеч по-ниска от планираното финансиране от 250 млрд. евро в подкрепа на климатичните индустрии.

Бъдещата Европейска комисия назначи първия си комисар по въпросите на отбраната и космическото пространство - бившия министър-председател на Литва Андриус Кубилиус.

Той изрази готовност за емитиране на съвместни облигации или използване на неизразходваните средства от фондовете след пандемията за набиране на жизненоважни средства за изграждане на армията. Той е натоварен със задачата да представи Бяла книга за отбраната в рамките на първите 100 дни от мандата си.

„Европейската отбрана страда от факта, че инвестициите в отбраната не се разглеждат като добри инвестиции“, подчерта Кубилюс по време на изслушване в Европейския парламент този месец. Подобряването на достъпа до финансиране за отбранителните компании представлява един от трите му основни приоритета.

Бъдещият комисар изрази интерес към създаването на нови финансови инструменти в подкрепа на частното финансиране на отбраната, включително създаването на програма за инвестиционни гаранции.

Въпреки че все още не е излязъл с конкретни предложения, те би трябвало да предлагат защита на МСП чрез покриване на просрочени заеми. Това би намалило финансовите рискове за банките и инвеститорите и би насърчило отпускането на заеми в отбранителния сектор, където възвръщаемостта на инвестициите често отнема много време. Комисарят следва да подкрепи създаването на общоевропейски съюз на капиталовите пазари, който да стимулира развитието на специализирани фондове за отбрана и да улесни нови инвестиционни канали, като например дългосрочни пенсионни продукти. Служителите на НАТО се притесняват от дублиране на усилията с тези на ЕС.

Те критикуват алтернативния набор от стандарти за оборудване на блока и усилията за възлагане на обществени поръчки. Правителствата на страните от ЕС ревниво пазят националната сигурност като свой домейн и не са склонни да предадат властта на Брюксел. Предстои ни дълъг път, за да „създадем същите условия за бизнес като в САЩ“, признава самият Кубилюс.

Но признаването на проблема е първата стъпка към неговото решаване. Докато общата отбрана на ЕС остава мираж, а НАТО остава на предната линия на защитата на Европа, Брюксел може да играе важна роля. Той може да започне, като улесни достъпа до частно финансиране в областта на отбраната. | БГНЕС
-------
Александър Бюлер - европейски анализатор в областта на отбраната и сигурността. Работил е в Европейската агенция по отбрана и в Центъра за международна сигурност „Херти“ в Берлин.| БГНЕС