Скандалът, който Доналд Тръмп вдигна на украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом, беше мълниеносен удар за трансатлантическия съюз, който разсея продължителните илюзии в Европа дали американският им братовчед ще застане на тяхна страна, за да се противопостави на руската агресия.

Разколебана, може би дори уплашена, Европа може би най-накрая се опомни относно нуждите си от самозащита в ерата на Тръмп.

„Това е все едно Рузвелт да посрещне Чърчил (в Белия дом) и да започне да го тормози“, заяви евродепутатът Рафаел Глюксман.

В месеца, в който министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нарече Европа „ЖАЛКА“, защото разчита "безплатно" на САЩ за своята отбрана, в групов чат с други представители на администрацията, континентът разбива десетилетни табута по отношение на отбраната. На дневен ред са политики, които само преди седмици бяха немислими.

Най-голямата промяна настъпи в Германия, най-голямата икономика в Европа. След федералните избори бъдещият канцлер Фридрих Мерц спечели гласуване в парламента за премахване на конституционната „дългова спирачка“ - механизъм за ограничаване на държавните заеми.

По принцип промяната в закона позволява неограничени разходи за отбрана и сигурност. Експертите очакват, че този ход ще отключи до 600 млрд. евро (652 млрд. долара) в Германия през следващото десетилетие.

„Това е промяна на правилата на играта в Европа, тъй като Германия беше изоставаща - особено сред големите държави - когато става въпрос за отбрана“, заяви Пьотр Бурас, старши сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, международен мозъчен тръст.

Бурас уточни, че преодолявайки фобията си от дългове, Германия най-накрая е постъпила така, сякаш Европа наистина е преминала през „повратна точка“ - както беше описано от напускащия канцлер Олаф Шолц през февруари 2022 г., само три дни след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.

Въпреки че инвазията разтърси Германия, „само шокът от Тръмп ги накара да вземат това наистина фундаментално решение за спиране на дълговата спирачка“, каза още Бурас.

В съседна Франция президентът Еманюел Макрон - който отдавна призовава за европейска „стратегическа автономия“ от САЩ - заяви, че обмисля да разшири защитата на ядрения си арсенал до своите съюзници, вече привидно защитени от американските бомби.

Коментарите на Макрон по-рано този месец дойдоха, след като Мерц се застъпи за преговори с Франция и Обединеното кралство - двете ядрени сили в Европа - за разширяване на тяхната ядрена защита към останалата част на континента. Полският министър-председател Доналд Туск приветства идеята и дори призова Полша сама да обмисли възможността да се сдобие с ядрено оръжие.

Междувременно Полша и балтийските държави Естония, Литва и Латвия - всички съседи на Русия - се оттеглиха от Отавския договор от 1997 г. за ограничаване в употребата на противопехотните мини. Литва вече обяви закупуването на 85 000 противопехотни мини, а Полша възнамерява да произведе 1 милион в страната. Този месец Литва се оттегли и от международния договор срещу касетъчните боеприпаси.

Военната повинност се завръща на континента. Дания въведе задължителна наборна военна служба за жените от 2026 г. и намали здравните изисквания за някои длъжности, като част от укрепването на въоръжените сили на страната. Полша също обяви планове всеки пълнолетен мъж да премине през военно обучение.

Дори доскоро неутрални държави преразглеждат позициите си. На фона на дискусиите за това как да се запази мирът в Украйна в случай на уреждане на конфликта, правителството на Ирландия - страна, която често участва в мироопазващи операции - представи законодателство, което позволява изпращането на войски без одобрението на ООН, заобикаляйки евентуално руско (или американско) вето.

Отдавна е неудобна - и често неизказана - истина в Европа, че защитата ѝ от инвазия в крайна сметка зависи от американската "кавалерия", която язди зад хоризонта. Тази подкрепа вече не изглежда толкова сигурна.

Обратът отива отвъд това кой ще воюва, към това кой ще осигури оръжията. Някои започнаха да поставят под въпрос бъдещите покупки на астрономически скъпите американски изтребители F-35, които няколко европейски военновъздушни сили планираха да придобият.

Португалският министър на отбраната Нуно Мело заяви, че страната му преоценява очакваните покупки на самолети, като предпочита европейски алтернативи, поради опасения от контролираните от САЩ доставки на резервни части.

За първи път подобни опасения се изразяват публично на толкова високо равнище, особено в полза на самолети, които на хартия не предлагат същите възможности.

Но въпреки че Европа изглежда е разбрала посланието, разговорите за единен подход са в твърде начален етап.

Когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за изразходване на милиарди повече за отбрана, наречен „ Превъоръжаване на Европа“, Испания и Италия се възпротивиха. Оттогава планът е преименуван на „Готовност 2030“.

Италианският министър-председател Джорджа Мелони изключи възможността за изпращане на италиански войски като част от европейския контингент за поддържане на мира в Украйна, ако бъде постигнато споразумение чрез преговори - друг ключов въпрос, по който континентът е разделен.

Преименуването на плана показва разделителната линия в Европа: Колкото по-далеч от Русия е една държава, толкова по-малко вероятно е тя да се заеме с превъоръжаване.

Испанският министър-председател Педро Санчес каза този месец: „нашата заплаха не е Русия, която вкарва войските си през Пиренеите“. Той призова Брюксел „да вземе предвид, че предизвикателствата, пред които сме изправени в южната ни съседка, са малко по-различни от тези, пред които е изправен източният фланг“.

Габриелиус Ландсбергис, бивш министър на външните работи на Литва, посочи, че е „разстроен“ от испанската позиция и че неотдавнашното му пътуване до Киев, където през повечето нощи звучат сирени за въздушно нападение, го е накарало да си представи подобни сцени във Вилнюс в бъдеще.

„Колкото по на запад отиваш, толкова по-трудно е да си представиш подобно нещо. Всички проблеми, всички решения са относителни“, каза Ландсбергис.

Географското разделение може да задълбочи разделението, а Бурас смята, че пълното европейско единство винаги ще бъде „илюзия“.

„Това, което наистина има значение, е какво правят ключовите държави“, подчерта той, посочвайки Германия, Франция, Обединеното кралство и Полша. „Искам да бъда предпазлив оптимист, но мисля, че сега сме на прав път.“

Запитан дали март ще бъде запомнен като месецът, в който Европа се е събудила, Бурас отговори: „Да, събудихме се, но сега трябва да се облечем.“|БГНЕС

------------------------------------

Анализ на Кристиан Едуардс и Джоузеф Атаман, Си Ен Ен