Решението на съда в Париж по делото за парламентарните сътрудници на депутатите от Националния сбор (НС) се очаква в понеделник, 31 март. 

Марин Льо Пен е изправена пред петгодишна присъда за лишаване от право на глас с предварително изпълнение. Този сценарий би я изключил от следващите президентски избори и би разчистил пътя на Жордан Бардела да се кандидатира.

Ще бъде ли лишена Марин льо Пен от участие в президентските избори през 2027 г.? 

Трикратният кандидат за президент (2012, 2017, 2022 г.), който два пъти достигна до втория тур, е подведен под отговорност за присвояване на публични средства и съучастие. Грози я пет години лишаване от свобода, от които две години могат да бъдат заменени с твърда присъда, глоба в размер на 300 000 евро и пет години лишаване от права, с предварително изпълнение.

Подобна присъда за лишаване от права, която ще се прилага дори в случай на обжалване от страна на лидера на групата на НС в Националното събрание, би имала сериозни политически последици, пише „Франс 24“.

Дори в случай на условна присъда за лишаване от права, Марин Льо Пен ще запази мястото си на депутат. 

„Това е резултат от съдебна практика от 2009 г. и решение, отнасящо се до полинезийския депутат Гастон Флос. Оттогава съществува разлика в третирането на националните и местните избрани представители“, посочи Камий Айнс, преподавател по публично право в Парижкия университет Нантер и автор на подробна статия по този въпрос в блога Jus Politicum.

Така например осъдените на подобно наказание общински съветници се лишават от мандат веднага след произнасянето на присъдата, докато депутатите и сенаторите не се лишават от него. 

Тази разлика беше потвърдена в петък, 28 март, с решение на Конституционния съвет, който отговаряше на въпрос, зададен от Рахади Саинду, избран представител от Мавритания, осъден през юни 2024 г. за присвояване на публични средства, боравене с откраднати вещи и незаконно вземане на проценти. 

В становището си мъдреците смятат, че „по силата на член 3 от Конституцията членовете на парламента участват в упражняването на националния суверенитет и съгласно условията на член 24, първа алинея гласуват закона и контролират действията на правителството“ и че „с оглед на особеното си положение и прерогативите, които притежават по силата на Конституцията, членовете на парламента се намират в положение, различно от това на общинските съветници“.

Очевидно е, че Конституционният съвет счита, че избраните на национално равнище представители имат по-важен статут, който оправдава различното третиране“, обясни Камий Айнс.  

„Тук има един вид двоен стандарт, защото по принцип текстът на Изборния кодекс не прави разлика между националните и местните избрани представители“, добави тя.

Следователно, въпреки че мандатът ѝ като член на парламента не е застрашен, Марин льо Пен няма да може да се кандидатира на президентските избори през 2027 г., ако бъде осъдена на лишаване от права с предварително изпълнение.

„Обикновената присъда за лишаване от права би била автоматично прекратена, ако Марин Льо Пен обжалва решението, но ако присъдата за лишаване от права е придружена от временно изпълнение, както е поискано от прокуратурата, тогава тя ще се прилага незабавно, дори в случай на обжалване“, посочи Камий Айнс.

В случай на произнасяне на конвенционална присъда за лишаване от права, последвана от обжалване на решението от страна на Марин Льо Пен непосредствено след това, и предвид времето, необходимо на съдилищата, и процедурите пред Апелативния съд в Париж и Касационния съд, вероятно окончателно решение няма да бъде постановено преди 2027 г., което би позволило на Марин Льо Пен да се кандидатира на президентските избори.

От друга страна, предварителното изпълнение на присъдата би ѝ попречило да направи това, от което очевидно се опасява дъщерята на Жан-Мари Льо Пен, основател на крайнодясната партия Национален фронт, която през 2018 г. се превърна в Национален сбор (НС). Тази невъзможност ще важи и в случай на нови предсрочни парламентарни избори, ако Еманюел Макрон разпусне за втори път Националното събрание. Тогава Марин льо Пен няма да има право да се кандидатира за преизбиране.

При такива далечни политически последици със сигурност ще завалят възмутени реакции, ако днес бъде произнесена присъда за недопускане до участие в изборите с предварително изпълнение. 

„Републиката на съдиите или правителството на съдиите е тема, която през последните няколко години набира все по-голяма сила и я чуваме във връзка с решения, засягащи политици, но също така и по наказателни дела, като крайно десните и десните обвиняват съдебната система, че е политизирана вляво“, посочи политологът Жан-Ив Камю, председател на Обсерваторията за политически радикализми към фондация „Жан Жорес“ и специалист по крайната десница.

Това обвинение се свързва с основния аргумент, че само избирателите трябва да могат да решават чрез своя вот да санкционират избран представител. Според десните и крайно десните, осъждайки Марин льо Пен на лишаване от права, съдът би се намесил в политическия живот, като на практика вземе решение вместо френския народ.

Оттук и паралелното обвинение в „отричане на демокрацията“, отправено от НС веднага след обявяването на обвиненията на 13 ноември 2024 г.

„Единствената им цел е да ми попречат да бъда кандидат за президент на моя лагер.

Трябва да си глух и сляп, за да не видиш това“, реагира Марин льо Пен тогава. 

„Прокуратурата не се занимава със справедливост, а с неумолимост и отмъщение срещу Марин Льо Пен. Нейните скандални обвинения имат за цел да лишат милиони французи от правото им на глас през 2027 г. Това е атака срещу демокрацията“, посочи Жордан Бардела, председател на НС.

„Според този аргумент ще има две противоположни легитимности: тази на избирателните урни, която ще бъде по-висша, и тази на съдиите, която ще бъде по-нисша. Но поддръжниците на това мнение забравят, от една страна, че правосъдието се осъществява в името на френския народ, а от друга, че дори и да има възможност за тълкуване, съдиите просто прилагат законите, приети от парламента“, каза Камий Айнс.

Всъщност именно законът „Сапен 2“ от 2016 г., приет след аферата „Каюзак“, направи наказанието лишаване от права автоматично за присъди, свързани с нарушения на почтеността.

Една присъда за лишаване от права, съчетана с предварително изпълнение на наказанието срещу Марин Льо Пен, също би имала ефекта да тласне Жордан Бардела към президентските избори. Макар че за някои наблюдатели въпросът за кандидатурата на Бардела през 2027 г. вече е възникнал, досега евродепутатът винаги е бил лоялен към жената, която го изстреля на политическата и медийната сцена.

Решението, което се очаква днес, може да промени всичко това. 

Само на 29 години евродепутатът вече е публикувал автобиографията „Ce que je cherche“ (Fayard, 2024), която излезе четири дни преди обвинителния акт в процеса срещу парламентарните сътрудници на НС. По това време той описа книгата си като „tête-à-tête (разговор на четири очи) с французите“. Никой в партията не се съмнява, че той с удоволствие би поел ролята на кандидат за президент.

Остава да видим дали тази промяна в състава ще бъде от полза за Националното събрание. 

„От една страна, тя би показала, че партията може да издигне кандидат, който не произхожда от семейството на Льо Пен, който е млад, популярен и който се радва на все по-нарастващ медиен профил. От друга страна, Жордан Бардела също би пострадал от младостта си, неопитността си и от факта, че това ще бъде първата му президентска кампания“, анализира Жан-Ив Камю, който смята, че балансът между предимствата и недостатъците на кандидатурата на Бардела „се уравновесява“.

Освен Марин льо Пен, Националният сбор и още 24 обвиняеми са заподозрени, че са участвали в „система“, създадена между 2004 и 2016 г., състояща се от „изкуствени договори“ за сътрудници на Европейския парламент, които всъщност са работили за Националния фронт. 

Общо девет бивши евродепутати са обвинени в присвояване на публични средства: Марин Льо Пен, Луи Алио, Мари-Кристин Арно, Никола Бей, Бруно Голниш, Фернан Льо Рашинел, Мари-Кристин Бутоне, Доминик Билде и Милен Трошчински. | БГНЕС

---

Анализ на Франс 24.