Нищо не е по-важно днес от създаването на отбранителна Европа по време на принудителен поход. Това ще изисква от европейците пълна автономия на ресурсите им за сигурност, много повече оръжия, проектирани и произведени в Европа, и абсолютна координация на националните стратегии.

Това не означава да се откажем от всичко останало. Точно обратното: военната икономика означава ускоряване на всички необходими реформи, ако не искаме вдругиден да ни се наложи да харчим много повече, за да се защитаваме на други фронтове.

По-специално, трябва да ускорим климатичния преход - потенциален източник на огромно насилие. И за да го направим, трябва да организираме със сила прехода от икономика на смъртта (всичко, което използва изкопаеми горива и промишлени храни) към икономика на живота (която включва секторите на сигурността и отбраната).

Трябва също така да обърнем внимание на настоящата геополитическа промяна и да извлечем уроците от нея. Изправен пред отдавна назряващото американско изоставяне, Европейският съюз трябва да потърси нови съюзници и нови партньори. На първо място той трябва да укрепи връзките си с всички останали демокрации в света. В Европа (Великобритания и Украйна), в Азия (Япония, Корея, Индия, Индонезия, Филипините), в Океания (Австралия и Нова Зеландия), в Северна Америка (Канада), Централна Америка (Мексико) и Южна Америка (Бразилия и много други). Той трябва също така да установи все по-тесни връзки с Близкия изток, който обединява огромни нововъзникващи сили.

Не на последно място, Европа трябва да се обърне към Африка. Помислете за това. Днес населението на Африка е три пъти по-голямо от това на Европейския съюз. През 2040 г. тя ще има най-многобройното трудоспособно население в света. През 2050 г. континентът ще има 2,5 милиарда жители, а в края на века там ще живеят 3,8 милиарда души при сегашните темпове, включително 500 милиона в един мегаполис, простиращ се от Лагос до Абиджан.

Не е нужно много усилие, за да разберем какво ще се случи в тези страни, когато огромните селски миграции превърнат много градове в мегаполиси с повече от десет милиона души, по крайбрежията, все по-застрашени от последиците на глобалното затопляне. И да се оценят новите заплахи, които ще се стоварят върху Европа, ако тя се изправи пред континент в хаос.

Ето защо е наложително европейците да не позволят на Китай, Русия и Иран да запълнят празнотата, оставена от постепенното оттегляне на американската помощ, от оттеглянето им от СЗО и от току-що наложените от тях мита върху стоманата и алуминия, със които се наказват най-вече Южна Африка, Нигерия и Египет. Пекин, който вече контролира повече от 100 африкански пристанища, ще се опита да се възползва от това, въпреки че Китай се провали с гръм и трясък в Кения с отказа от железопътната линия Момбаса-Найроби. Москва, въпреки войната в Украйна, си е поставила за цел да разшири влиянието си в Нигер, Централноафриканската република и Либия. Иран укрепва връзките си с нигерската хунта за уран и доставя безпилотни самолети на суданските сили, докато Абу Даби се съюзява с Русия в Судан. Ако позволим това да се случи, един ден всичко това ще открие нов фронт за Европа в Африка.

За да избегне това, Европа ще трябва да се осмели да води смела политика с подкрепата на новите си геополитически партньори, както беше споменато по-горе:

- Да предложи на Африка по-справедлива търговска рамка, подкрепа за върховенството на закона, трансфер на технологии и подкрепа за нейната индустриализация. Това, което ще ни струва под формата на помощ за развитие, ще бъде бързо възстановено от търговията, която ще се получи.

- Да помогне за масово подобряване на селскостопанската производителност на тези страни, за да се избегне задаващият се глад и да се забави миграцията в селските райони и в чужбина.

- Развивайте транспортната инфраструктура и търговията между африканските страни: в момента само 17 % от износа на континента е вътрешноафрикански. Това развитие ще бъде от съществено значение и за борбата с изкушението на изгнанието.

- В сътрудничество с африкански партньори, болници и университети, изкуствен интелект, чрез големи ресурси за обучение и грижи за стотици милиони, ако не и милиарди души от разстояние. Без тези средства тези хора не биха имали достъп нито до образование, нито до основни грижи, което би ги тласнало в обятията на радикалните движения.

- Насърчаване, в партньорство между африкански и европейски компании, на мащабна програма за изграждане на нови градове на разстояние от брега, както някои страни започват да обмислят, в очакване на повишаването на морското равнище.

- Разработване на голям коридор за транспортиране на суровини, енергия, данни и водород между африканските страни и свързване на Африка с Европа, като се започне от Мароко, а след това и от други страни от Магреба, когато това е възможно.

- Да помогне за създаването на мащабна програма за сътрудничество между африканските диаспори в Европа и техните страни на произход. Всеки може да спечели нещо.

Всичко това може да изглежда недостижимо. Не е така. И е жизненоважно за Европа. По-специално за нейната отбрана.

Нека погледнем в очите очевидното. Военната икономика не трябва да се финансира с икономии от екологичния преход или от сътрудничеството със страните от Юга. В противен случай тези страни ще се превърнат в бомби със закъснител срещу нас. А ние няма да разполагаме със средства за отбрана на всички тези фронтове. Сътрудничеството с държавите от Юга е част от нашата защита. Нищо не е по-оправдано от това, което наричам алтруизъм в личен интерес: в наш жизнен интерес е да бъдем алтруисти. І БГНЕС

--------------

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.