По време на заседанието на Европейския парламент (ЕП) по външни работи през юни 2023 г. австрийският евродепутат Томас Вайц отправи остра критика към Лайчак, обвинявайки го в „очевидна пристрастност към Сърбия“. Вайц постави под въпрос самата основа на дипломатическите усилия на пратеника, като посочи как пратеникът постоянно омаловажава сръбската агресия, докато внимателно "разглежда" провокациите от косовска страна. Това не е просто дипломатическа грешка, а фундаментален недостатък в подхода, както подчерта Вайц: „Неуспехът на Лайчак да вземе под внимание отговорността на сръбската страна подкопава доверието и възпрепятства напредъка в региона.“

„Наистина направихме много лошо впечатление, че защитавахме извършителите, докато нападахме жертвите на агресията, въпреки че някои от политическите ходове бяха за съжаление погрешни. Това наистина подкопава доверието към нас в целия регион“, каза австрийският евродепутат.

„Не споменахте дори една-единствена точка от това, което Сърбия всъщност трябва да изпълни. Не обезкуражавате ли опозицията с това, което правите? Аз лично бих ви попитал в кой момент всъщност се замисляте дали вашата собствена роля в това е от някаква полза?. Остро осъждам насилственото нападение срещу косовската полиция. Крайно време е специалният пратеник на ЕС Лайчак да поеме отговорността за застоялия диалог между Косово и Сърбия. Продължаващото умиротворяване на Вучич трябва да приключи“, добави той.

През септември 2023 г. косовският премиер Албин Курти обвини Лайчак в липса на неутралитет и справедливост в подпомаганите от ЕС преговори за нормализиране на отношенията със Сърбия. Курти твърди, че пратеникът на ЕС е координирал действията си със сръбския президент Александър Вучич по време на дискусиите в Брюксел, наблюдавани от върховния представител по външната политика на ЕС Жозеп Борел. Преговорите се провалиха, като Борел обясни неуспеха с искането на Курти Белград да признае Косово, преди да бъде постигнат напредък по предварителните споразумения.

Пристрастността на Лайчак значително подкопа доверието в ЕС, като тази загриженост достигна своя пик след посещението му в Прищина на 6 септември 2024 г. В едно смело и погрешно твърдение Лайчак заяви, че Сърбия е оттеглила писмото, с което отхвърля Охридското споразумение като обвързващо. Въпреки това косовският всекидневник „Коха“ скоро разкри тази лъжа, като публикува „ново“ писмо от Сърбия, в което изрично се отхвърля признаването на суверенитета на Косово, членството му в ООН и териториалната му цялост. Несъответствието между изявленията на Лайчак и реалното съдържание на писмото не само постави под съмнение неговата надеждност, но и разкри по-дълбок проблем: Действията на Лайчак изглеждат не толкова насочени към укрепване на мира, колкото към умиротворяване на Сърбия на всяка цена.

Продължаващото напрежение между Сърбия и Косово се дължи на войната от 1998-1999 г., в резултат на която загинаха над 10 000 души, предимно косовски албанци. НАТО се намеси с кампания срещу югославските въоръжени сили, за да предотврати втори геноцид на Балканите, след като международната общност не успя да спре първия в Сребреница (Босна и Херцеговина). По време на управлението на сръбския президент Вучич (министър на информацията на Милошевич) Западът допълнително засили отстъпчивостта си към Сърбия, заради стратегическата стойност на литиевите ѝ ресурси.

Кой е Мирослав Лайчак?

Произходът на Лайчак не е просто бележка под линия; той е важен контекст, който обяснява голяма част от противоречивата му позиция. Завършил през 1987 г. Московския държавен институт за международни отношения (МДИМО), Лайчак има дълбоки връзки с руските дипломатически кръгове. На 9 октомври 2016 г. Лайчак е удостоен с титлата „почетен доктор“ от МДИМО - жест, който надхвърля обикновеното академично признание.

„Тези, които са учили в МДИМО, вероятно работят в полза на руските интереси; поради това Полша е отстранила всички завършили МДИМО от дипломатическата си служба“, заяви полски източник.

Друг източник от западното разузнаване спомена, че завършилите МДИМО, които получават награди и признание от университета, често биват канени отново за допълнителни консултации и им се дават нови задачи.

„ МДИМО не е просто университет, той е място за обгрижване. Те обучават не само руски дипломати, но имат поглед и върху тези от Запада. Вербуването може да бъде фино - изграждане на отношения, които се превръщат във „възможности“ за бъдещо сътрудничество с руското разузнаване.“ - Сергей Третяков, бивш полковник от руското разузнаване.

МДИМО, често описвано като училище за елитни руски дипломати, отдавна е известен с връзките си с разузнавателни служби. Разследване на Proekt през 2019 г. разкри, че МДИМО не е просто академична институция; то е място за вербуване на руското разузнаване, което подготвя студентите за роли, далеч надхвърлящи стандартните дипломатически задължения.

„ МДИМО, което дълго време се славеше като елитното руско дипломатическо училище, се превърна в място за набиране на руски дипломати-шпиони, работещо под маската на цензура, академична нечестност и политически конформизъм. С 3/4 от руските дипломати сред възпитаниците си, институтът е по-скоро бастион на държавната лоялност, отколкото на академичната свобода, където всяко отклонение от външнополитическия разказ на Кремъл, както се вижда от уволненията на обективни преподаватели като Андрей Зубов и Валерий Соловей, се наказва бързо. Трансформацията на университета отразява по-широкото състояние на страната: място, където управлението на обществения имидж и потискането на инакомислието имат предимство пред истинското научно изследване“, каза Третяков.

Това разследване подчертава как МДИМО се е превърнал не толкова в център за култивиране на разнообразни дипломатически таланти, колкото в център за производство на агенти, които са в унисон с авторитарния дневен ред на Русия.

„МДИМО работи под радара като център за набиране на персонал. Те отрано идентифицират обещаващи западни студенти, като по този начин неусетно полагат основите на бъдещо влияние. Невинаги става дума за това да превърнеш някого в шпионин - става дума за това да имаш влияние, връзки, отворена врата, когато Русия се нуждае от нея“, заяви Станислав Лунев, бивш офицер от руското военно разузнаване.

Последиците от тези връзки са сериозни. Два източника от разузнавателната общност, включително един от Полша, посочват, че наградите на МДИМО често се присъждат като признание за тайни операции в полза на Руската федерация. Същите разузнавателни кръгове отбелязват, че възпитаниците на МДИМО, като Лайчак, не са просто "възпитаници", а често са въвлечени в мрежа от тайни лоялности, които обслужват руските стратегически интереси. През 2018 г. Полша предприе решителни действия, като прочисти всички завършили МДИМО от дипломатическата си служба, позовавайки се на достоверни разузнавателни данни, според които много от тези лица са били компрометирани по време на обучението си, което ги е направило уязвими за манипулации от страна на руските служби. На 10 септември 2018 г. полският министър на външните работи Яцек Чапутович акцентира на тази цялостна промяна, като отбеляза, че изключването на кадрите на МДИМО е необходима стъпка за запазване на целостта на полските дипломатически служби.

„Не е тайна за руските разузнавателни кръгове, че МДИМО е стратегически актив. Целта е не само да се обучават руснаци, но и да се култивира мрежа от влиятелни чуждестранни контакти. Западните дипломати, които се обучават там, се разглеждат като дългосрочни активи - потенциални мостове, които Русия може да се наложи да пресече някой ден“, твърди руският военен анализатор Игор Сутягин.

Допълнително усложняване на профила на Лайчак е връчения му през 2014 г. Орден на честта на Република Молдова, лично от тогавашния президент Игор Додон, проруски лидер в Кишинев. Администрацията на Додон беше известна с обвързаността си с интересите на Кремъл и моментът на награждаването на Лайчак повдига въпроси относно мотивите за това признание и по-широката мрежа от проруски връзки на дипломата.

Действията на Лайчак в качеството му на пратеник на ЕС за Западните Балкани многократно са били в полза на Сърбия, което поражда сериозни съмнения дали основната му вярност е към принципите на ЕС или към интереси, свързани с Кремъл. Мандатът му е белязан от последователна пристрастност, която подкопава доверието в ЕС и дестабилизира усилията за постигане на мир на Западните Балкани. Неотдавнашното разкриване на неверните му твърдения относно позицията на Сърбия по Охридското споразумение не е просто дипломатическа грешка, а симптом за по-широк проблем, свързан с почтеността и надеждността.

Скептицизмът около Лайчак достигна точката на кипене по време на форума GLOBESEC, който се проведе на 30-31 август 2024 г. в Прага. Отказът на косовския президент Вьоса Османи да се срещне с Лайчак тогава подчерта дълбокото недоверие, натрупано по време на неговия мандат. Освен това на 6 септември 2024 г. беше потвърдено, че словашкият дипломат няма да бъде назначен за нов посланик на ЕС в Швейцария - ход, който хвърли сянка върху бъдещето му като пратеник на блока за Западните Балкани. Премиерът на Естония Кая Калас (и бъдещ наследник на Жозеп Борел) е обмисляла да премахне изцяло този пост, което отразява нарастващия консенсус, че позицията на Лайчак е несъстоятелна.

Престоят на Лайчак като пратеник на ЕС за Западните Балкани служи като ярко напомняне за това колко дълбоко личните пристрастия и съмнителните връзки могат да компрометират интегритета на дипломатическите мисии. Действията му - разгледани през призмата на образованието му, получаването на похвали от проруски структури и продължаващите му пристрастия към Сърбия - повдигат спешни въпроси за това дали той наистина може да служи като безпристрастен посредник в една от най-спорните дипломатически арени в Европа. Западните Балкани, измъчвани от исторически конфликти и настоящи геополитически напрежения, заслужават пратеник, който да се ангажира да спазва принципите на справедливост, безпристрастност и честност, които ЕС твърди, че защитава. Блокът трябва да действа решително, за да гарантира, че неговите представители не са в конфликт на интереси, който застрашава крехкия баланс на мира и дипломацията в региона. Всичко, което не е постигнато, би било не само лоша услуга за Западните Балкани, но и значителен удар по авторитета на ЕС на световната сцена.

Спорната роля на Лайчак като пратеник на ЕС за Западните Балкани не е просто дипломатическа грешка; тя е ярък червен флаг, че западните дипломати, съзнателно или не, може да съгласуват своите мисии и изявления с геополитическите интереси на Кремъл. Ако Лайчак наистина е на тайна мисия от Москва, както предполагат действията му, и ако ЕС продължи да пренебрегва тези тежки обвинения без задълбочено разследване, последиците ще бъдат дълбоки. В Брюксел вече има поне един руски шпионин, но дали Лайчак е внедрил още оперативни работници в редиците на ЕС? Само щателно разследване може да разкрие тази потенциална инфилтрация. Ако на Лайчак бъде позволено да избегне проверка и отговорност, основите на ЕС може не просто да бъдат отслабени - те могат да се сринат под тежестта на собствената си компрометирана почтеност. Маневрите на Лайчак вече накърниха значително репутацията на ЕС; дали Съюзът ще успее да запази или възстанови авторитета си сега зависи от готовността му да се изправи срещу неудобните истини за мандата на Лайчак. | БГНЕС

--------------------------

Коментар на британския журналист Вуди Джумшити, създател на "Gunpowder Chronicles" и списанието за разследваща журналистика "Фронтлайнър" със седалище в Лондон.

Джумшити отразява предимно въоръжени конфликти по света и тяхното въздействие върху правата на човека, гражданските и политическите свободи.