Отбелязвайки, че настоящият режим на президента Александър Вучич отказва да изпълни исканията им, студентите в Нови Сад предложиха създаването на експертно правителство, което да работи за ограничен период от време – от осем до дванадесет месеца. За тази цел са определени шест условия.

Членовете на този преходен кабинет не могат да бъдат свързани със сегашната изпълнителна или съдебна власт, „за да се гарантира неутралност при вземането на решения, без натиск от страна на политическите партии“. Те също така не могат да имат никакви връзки с никоя политическа партия или движение, включително с тези на опозицията, „така че министрите да се интересуват единствено от интересите на гражданите“. Те ще трябва да бъдат признати експерти в своята област, но и да познават работата на публичната администрация. Изисква се тяхната морална почтеност, което означава, че никой от тях не може да е осъждан за корупция, присвояване на средства или друго неетично поведение. Шестият критерий е, че всеки кандидат трябва да се ползва с подкрепата на студентите и на широката общественост.

Студентските пленуми в Ниш, Нови Пазар и Крагуевац също посочиха, че подкрепят „експертно“ преходно правителство с ограничен мандат. Основната задача на този кабинет ще бъде организирането на избори, които най-накрая ще бъдат „свободни и честни“, което предполага преди всичко драстична ревизия на избирателните списъци – нещо, за което всички правителства говорят от 25 години, но никога не са го извършвали. Другото голямо предизвикателство е да се даде възможност за масов вот на диаспората със сръбско гражданство, чиято електорална тежест може да се окаже решаваща.

В Белград пленумите изглеждат по-разделени. Най-радикалните, например, остават привързани към идеята за пряка демокрация, особено Факултетът по организационни науки (ФОН) и Факултетът по драматични изкуства (ФДУ). Някои студенти обмислят възможността да създадат партия, докато други оставят това на своите преподаватели. На 7 април Философският факултет заяви, че „всяка прокламация относно експертно правителство рискува да навреди на единството на студентското движение“ и че „няма единна позиция“. Що се отнася до Аграрния факултет – той се обяви за бърз резултат. Студентите още очакват единно решение от Белградския университет и особено от факултетите, които имат най-голяма тежест, като Машинния, Електротехническия и Юридическия. Вече имаше няколко гласувания и дебати в пленарна зала, но все още не е обявено официално решение.

От няколко месеца насам опозицията също предлага експертно правителство, макар и с различни механизми. „Мнозинството вече е наясно, че времето не е на страната на Сърбия, нито на нейните граждани, нито на учениците и учителите, чието материално съществуване е застрашено, и че трябва да покажем, че сме готови за споразумение, за компромис в рамките на един голям корпус, който изисква сериозни промени“, обобщава бившият генерал Здравко Понош, председател на СЪРЦЕ (дясноцентристка партия). Останалите опозиционни партии, представени в парламента (Партията на правото и свободата, Зеленият ляв фронт и Новата демократична партия), подкрепят тази позиция, както и лидерите на Местния фронт в Кралево – инициатива, родена от голямото гражданско движение през 2018 г.

В конкретика тези партии предлагат министър-председателят и министрите на осем ключови ресора (публична администрация, правосъдие, вътрешни работи, финанси, строителство, транспорт и инфраструктура, образование, социални въпроси и здравеопазване) да бъдат надпартийни експерти, които ще имат девет месеца, за да актуализират избирателните списъци и да създадат условия за демократични избори, да удовлетворят исканията на студентите, да „освободят“ обществените радио и телевизия от хватката на властта и да създадат специална прокуратура за корупция сред висшите държавни служители, която ще разполага със собствена полиция.

Що се отнася до останалите министерства – те ще бъдат подчинени на „широк консенсусен фронт“ по модела, използван в съседна Северна Македония. „Ако парламентът приеме този изход от кризата, все пак ще е необходимо сегашното парламентарно мнозинство да го приеме“, отбелязва Борко Стефанович, депутат от Партията на свободата и справедливостта – позиция, която не се споделя единствено от Демократическата партия (ДП). Сърджан Миливоевич, неин председател, смята, че партиите от сегашното мнозинство не трябва да участват в преходното правителство при никакви обстоятелства.

ProGlas, продемократично сдружение, основано преди парламентарните избори през декември 2023 г. от високоуважавани личности, вече организира няколко кръгли маси, за да сформира „широк фронт“ за създаването на този технически кабинет. Процесът ще включва участието на членове на гражданското общество, социални партньори, личности от академичните среди, селското стопанство и съдебната система, както и местни граждански групи от над четиридесет града в цялата страна.

Целта на този кабинет е да се постигне компромис. С други думи – да се приеме, че членовете на правителството не могат да бъдат съвършени според студентските критерии. „Не можеш да създадеш правителство на ангелите, докато правителството подготвя гилотината“, настоява Миодраг Йованович, професор по право и един от основателите на ProGlas.

Но как може да бъде убеден авторитарният президент Александър Вучич да отстъпи и да позволи на едно експертно правителство да извърши прехода, когато неговата партия има мнозинство в парламента и прави всичко възможно, за да потуши бунта? На 17 април новият министър-председател Джуро Мацут – ендокринолог, който е нов за политиката – официално встъпи в длъжност начело на правителство, което в много отношения прилича на предишното: от 30-те ресора 19 напускащи министри, най-верните на президента, са преназначени на ключови постове.

„Това ново, старо правителство е начин да се спечели време с надеждата, че протестното движение ще се изчерпи“, казва Зоран Кръстич, професор във Факултета по политически науки в Белград. За него, както и за повечето независими анализатори, членовете на този кабинет са „имитация на промяна и експертиза, които нямат искрено намерение да започнат диалог, нито капацитет да разрешат кризата, която продължава да се задълбочава“.

Засега всичко сочи, че надлъгването между ръководеното от студентите протестно движение и управляващото правителство ще продължи, като всеки ще държи на своето. Студентите продължават блокадата на Радио-телевизия Сърбия, която започнаха в началото на седмицата в знак на протест срещу тенденциозното отразяване на новините, докато лагерът на верните на режима се разраства между парламента и президента.

„Студентите са основен политически играч в нашето общество. Управляващата партия е склонна да забравя това“, припомни Лука Джорджевич, студент в Медицинския факултет в Ниш, гост на популярното политическо предаване "Утисак недеље". „Ние не сме застанали на страната на нито една партия, но влиянието ни е изключително“, каза още той. | БГНЕС