Той се превърна, както коментират в Белград, в куриер и глас на Вучич и те (медиите) му напомнят, че неговата роля е да се грижи за душата, а не за политиката на сръбския президент.

Но очевидно Вучич и Порфирий се намират в опасна симбиоза, която подрива авторитета на Сръбската православна църква (СПЦ), или по скоро, както обяснява теолога Вукашин Миличевич, Руската православна църква е много агресивна в междуправославните отношения и се е доказала като инструмент в ръцете на режима на Кремъл, както СПЦ е лост на режима на Александър Вучич.

Сръбският патриарх се оплака на Путин, че в Сърбия се провежда цветна революция, но се надява тя да бъде преодоляна, говори му за западното влияние върху Сърбия и изрази надежда, че при евентуално ново геополитическо разпределение Сърбия ще остане в руския свят.

И преди се знаеше, че сръбският патриарх не подкрепя студентските протести, но сега, както Вучич, ги нарече цветна революция, с което доказа, че не е духовен глава на всички сърби, а пионка в ръцете на властта.

Преклонението пред Русия и Путин достигна своя апогей с думите на сръбския патриарх, който обясни, че сръбският народ гледа на руския народ като на свой. Понякога може да изглежда, че надеждата, която сърбите възлагат, е по-голяма в Русия, в руската политика, отколкото в тяхната собствена. Може би това е парадокс.

Да, парадоксите и неизвесностите са много, особено в момента, когато в Сърбия студентските протести и блокади не стихва, и Вучич не крие, че ще разчисти сметките си с непокорните, когато реши, че е дошъл удобния момент за това.

Вучич сега ще се почувства много по силен, защото вярва, че с благословията на СПЦ и патриарха, под будното око на Москва, ще се освободи от всички, които са опасност за неговата власт.

Реакциите на сръбската общественост са бурни, те изразяват нескрито огорчение и гняв, още повече, че досега СПЦ в техните очи винаги е била институцията ,в която вярват най много.

Според университетските професори в Сърбия не се случва цветна революция, както каза Порфирий, а събуждане на народа, а това показва още по ясно, че СПЦ е по близо до партията на Вучич, отколкото да вярващите и не желае да опипа техния пулс, не чува техния глас.

Обикновените сърби пък коментират: „Срам ни е от васалското поведение на сръбския патриарх пред Путин“.

В социалните мрежи някои са дори по екстремни : „Докато Порфирий е патриарх, няма да стъпя в църква“.

Няма съмнение, че Вучич и СПЦ се намират в руската орбита и демонстрират, че руския свят на Путин е техния избор. Затова външнополитически  игри и манипулации за някаква европеизация остават само политическа фантазия, която, рано или късно, ще излезе на бял свят. | БГНЕС
---
Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград.