Общото събрание на ООН прие резолюция за геноцида в Сребреница, където сърбите изклаха през юли 1995 г. около 9000 мъже и момчета мюсюлмани. Тя беше приета с 84 гласа „за“, 19 бяха „против“, а 68 се „въздържаха“. Забележително е, че всички балкански държави с изключение на две подкрепиха документа, на който София беше един от инициаторите за приемането му. По разбираеми причини Сърбия гласува против, а Гърция се въздържа.

Ден преди гласуването сръбският президент Александър Вучич, който беше министър на пропагандата на югославския диктатор Милошевич и искаше в онези трагични юлски дни на 1995 „за всеки убит сърбин да бъдат убивани по 100 босненци“, се обърна към „гръцките братя“: „Вярвам в нашите гръцки братя и в много други държави, че ще покажат с вота си колко уважават сръбските си приятели. Призовавам ги да се въздържат“. И гърците откликнаха положително, доказвайки на дело, че между Атина и Белград наистина съществува „стратегическо партньорство“, каквото беше провъзгласено след посещението на Кириакос Мицотакис в Сърбия през февруари тази година. Въпреки че едната държава е член на Европейския съюз, а другата е най-верният съюзник на Русия и Китай на Балканите.

Позицията на Атина за геноцида в Сребреница не трябва да ни учудва. Причините се коренят в историята, която макар днес някой да иска да отрече и неглижира, отново играе много важна роля в международните отношения… и който не я познава има опасност да понесе сериозни загуби.

В края на XIX и началото на ХХ век Гърция извърши първия геноцид, който беше насочен срещу православните българи, живеещи в Егейска Македония и Беломорска Тракия. Ежедневието на местното българско население е било изключително тежко в района на градовете Воден, Лерин, Костур и на други места, буквално е можело да бъдете заклан на пътя от гръцките андарти. Най-известното клане от този период е извършено на 25 март 1905 г. в село Загоричани, известно като „Малката София“ заради българския си дух. Гръцките андарти с покровителството на гръцката православна църква избиват невинни цивилни, предимно възрастни хора, жени и деца, защото се смятат за българи по същия начин както техните „сръбски братя“ избиваха невинни мюсюлмани 90 години по-късно.

Връхната точка на политиката на геноцид беше по времето на Междусъюзническата война (1913 г.), когато начело на гръцкото правителство беше Венизелос, чичото на сегашния премиер Мицотакис, а гръцката армия предвождана от крал Константин премина като торнадо през градовете и селата на север от Солун, в които компактно живееха българи. Един цял град Кукуш, от който са родом Гоце Делчев и фамилията Станишеви, беше заличен и по-късно построен на ново място.

По време на войната пленените български войници, както и много българи от Егейска Македония са отведени на остров Трикери в залива на Волос. От общо около 7000 души оцеляват 1800. Трикери е „българската Сребреница“, организирана от нашите гръцки „съюзници“.

Всички тези жестокости – Загоричани, по време на Междусъюзническата война и Трикери – са документирани от независими чуждестранни наблюдатели, включително в „Карнегиевата анкета“ и разследването на чешкия военен кореспондент Владимир Сис. Тогава уви няма международна организация като ООН, която да вземе отношение.

Българското общество и политически елит са склонни да залитат и да превъзнасят Сърбия и Гърция, като се започне от битово ниво кухня и музика и се стигне до по-сериозни неща. Но трябва да сме по-внимателни и да помним, че Гърция винаги е преследвала по същество антибългарски цели дори когато ни е взимала за партньор, какъвто е последният случай с проектите за енергийна и транспортна свързаност. Като по този начин е препятствала възможността на България да се свърже със страните от Западните Балкани – РС Македония и Албания и да има собствена транспортна „глътка въздух“ различна от гръцката перспектива.

Гръцката политика да се въздържи от гласуване за Сребреница е логична. Атина винаги е подкрепяла своя стратегически съюзник срещу България. Така беше и през 1991 г., когато премиерът Константинос Мицотакис, баща на сегашния, и югодиктаторът Слободан Милошевич, духовния баща на настоящия сръбски лидер Вучич, направиха опит да се договорят за подялба на Македония, за да предотвратят възможността младата държава да има нормални отношения със София. Така е и днес, когато подписалият Преспанското споразумение, Никос Кодзияс твърди на страниците на „Катимерини“, че с този договор е предотвратил създаването на „Велика България“.

Гърция много често обвинява Турция, че подкрепяла терористични организации, но истината е, че гръцкият съюзник в Белград е много по-опасен от терористите. /БГНЕС

-----

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС, чийто корени от град Воден в Егейска Македония са напълно заличени.