Странно създание попадна по собствено желание и неоторизирано в Клиничния център сред хора с тежки изгаряния (където се намират пострадалите от пожара в Кочани, бел. ред.): Да, бях там. Аз лично изградих този център, влязох по мое решение. Никой не можеше да ме спре, дори някой да се опита. Мога да вляза където си поискам. Имате ли проблем с това?

Това казваше главата му от името на тялото, което не разбираше за какво става дума. Собственикът на тялото каза всичко това преди еднодневно посещение при Еманюел Макрон. Там той донесе чаши за вино и малко течност като подарък, помота се със странния си домакин и се завърна. След това започна да заплашва с преследване и арести, твърдейки, че конституционният ред е заплашен.

Макрон прие в президентския дворец създанието, което е нежелано в много сръбски градове. Необяснима е срещата на френският президент с автократа, който задушава живота в Сърбия и е на върха на корупционната верига. Освен ако този човек тук не платил твърде много за билет или е предложил друга оферта, която му позволява да влезе там винаги, когато има нужда от нежен, приятелски комфорт.

Някои френски президенти имаха навика да се сближават с комични монарси и канибали. Така по някаква причина Валери Жискар д'Естен става приятел на странния император на Централна Африка Бокаса I. По-късно се оказва, че има причини, Жискар е възнаграден с торба диаманти за тази близост. Искаше да запази тайната на императорската щедрост за себе си, но беше разкрит и опозорен. По-късно императорът бе свален, така че Жискар нямаше на кого да върне подаръка.

Този пример, разбира се, не е аналогия в тълкуването на срещата между сръбския Бокаса и Макрон, но мистерията все още е налице. Едва ли някой от добро желание ще отиде на обяд с шоумена от Сърбия. Неприятно е за всеки, който държи на вкуса и другите си сетива. Макрон се съгласи да бъде част от агитката за спасяване на балканската измет от неизбежен крах. Срещите на високо ниво, колкото и ненужни да са, тук могат да предизвикат възхищение в тълпа от безмозъчни субекти.

Възможно е Макрон да не се е чувствал напълно неудобно да гледа отвратителната гледка пред себе си. Въпреки че вкусовете са различни, може би по някаква необяснима причина те се харесват: Макрон води със себе си екзотичен балканец с неизвестно предназначение, смазан, подпухнал и непоносимо сервилен. Сръбският деспот изследва собствения си обхват в разбирането на блясъка и степента на своята незначителност във висшето обществ, ако Макрон е висшето общество. Визуално те са като комедийния дует Пат и Паташон на неясната и опасна политическа корупция, живи карикатури, убедени, че управляват съдби. И тази увереност не е съвсем неоснователна.

Заблудата на сръбския Бокаса за собствените му размери и големи приятели го отведе далеч от разума след срещата в Париж. Вярата му, че се е спасил от падане и че е време за отмъщение, го отдалечава все повече от реалността. В този момент неговият конфликт със Сърбия е неразрешим без голяма драма и няма надежда без унищожение. Не бих казал на всяка цена, тъй като това обстоятелство има неприятни конотации. Въпреки че той иска да оцелее дори на тази цена, по всякакъв начин. В крайна сметка терористичната атака срещу гражданите на Белград със звукови оръдия е послание за цената на упадъка.

Само че няма кой да го хване и вкара в ареста: Аз съм силен и мога да направя всичко, опитайте се да ме спрете.

Нечовешка е самовлюбената му проекция: Аз не съм носител на инфекции, аз съм благороден, стерилен и благодетелен. Докосването ми лекува, не разбирате ли? Виждате ли, докоснах пациента и той се оправи.

Невъзможно е да се измери кое от двете е по-страшно. Източникът на ужаса със сигурност е в симбиозата на гореспоменатите идеи извън ума. Изглежда няма сила, която да го върне в тези рамки.

Пред очите ни една специална форма на живот, която не разбираме от години, се съпротивлява в своя края: опасен паразит, който унищожава всичко живо.

Макрон сигурно е знаел за неговата болна ксенофобия и кампания за изгонване на чужденци от Сърбия. "Пациентът" заплаши медиите от Париж и обеща арести и преследване. Неговият прародител, политическият изрод и престъпник Шешел, е първото лице на агитпропа и безпрепятствено връща радикалния ритуал на всеобщото насилие обратно в центъра на обществото. Ужасният тридневен панаир започна. Центърът на Белград е ограден с тел и превърнат в лагер.

Идеята е страхът за живота и загубата на свобода да надделеят над нечовешките заплахи и грозното лице на нищото.

Ако мълчим за това, със сигурност сме мъртви. | БГНЕС

-----

Любодраг Стоядинович, анализ за "Пещаник"