Едно не мога да отрека на Вучич - той е добър оратор, ту се сърди, ту заплашва, ту очите са му пълни със сълзи, ту благодари на сръбските майки, на жените и пенсионерите... По-добър оратор е от Слободан Милошевич, но не може да се сравнява с Вук Драшкович от опозиционните му години. И разбира се, за неговото лично политическо его беше мехлем върху рана да чуе как му скандират на събора в Белград: „Ацо, сърбине“ и „Ние те обичаме“.

Сърбите обаче са емоционален народ, те скандираха и „Тръмпе, сърбине“ след победата на Тръмп. Дежавю.

Единствената неизвестност е колко хора бяха на митинга в Белград, цифрите се движат от 55 000, както твърди опозицията до 300 000, според политическите привърженици на Вучич. По този въпрос няма консенсус. Вучич сега се подготвя за нови походи - за митинги в Ниш, Нови Сад  и т.н., след като е спасил Сърбия от нейните неприятели, които дебнат на всяка крачка, и вярва, че е сложил край на студентските протести.

Сега на дневен ред идва и ново правителство, много от министрите ще бъдат хвърлени на боклука, защото не са направили нищо и са се криели зад неговия гръб, на дневен ред идват нови и все още некомпрометирани лоялисти, които все още не са откъснали парченце от тортата на властта. Няма преходно или експертно правителство, няма компромис, всичко ще бъде както Вучич каже, използвайки всички механизми на неограничената власт, която е в ръцете му. 

Медиите на Вучич, които контролира денонощно, вече говорят открито, че следват арести на ректори и декани, на непокорни прокурори и съдии, студенти и граждани и журналисти, на всички, които не мислят като президента, който спаси Сърбия от цветната революция. Бих искала за момент да почувствате телевизионната и медийната еуфория в чест на Вучич, който наричат вече една от най големите сръбски исторически личности. 

Болката на Вучич е и сръбската държавна телевизия, която тъкмо започна да прилича малко на медиен сервиз на всички граждани, които плащат за нея всеки месец такса. Вучич обаче сигурно беше потресен от факта, че тя започна да осведомява за студентските протести и недоволство и да дава думата на опозицията, и това е най-големият й грях. След който можем да чакаме медийно затъмнение.

И най-големият въпрос за милион долара-какво ще стане със студентските протести, с недоволството на гражданите, с вятъра на свободата, и има ли надежда за началото на промени.

Сигурно е едно, петмесечните студентски протести донесоха на Сърбия началния тласък, но те не могат да изнесат на своя гръб голямото събуждане от дълбокия сън и политическите промени. Сръбската опозиция не е организирана и няма единен блок и лидер, които да ги проведе и обедини, тя живее в един свой свят на критики и недоволство, но без конкретни ходове и реална битка за нови изборни честни условия.

Оказва се, че най-голямата награда за противниците на Вучич ще бъде, ако сръбският президент им даде един свободен ден в седмицата, когато няма да се появява по телевизията.

Сигурно протестите на студентите няма изцяло да заглъхнат. Тяхната енергия, младост и чисти мисли е заразяваща и носи светлина. Но това сигурно не е достатъчно. И гражданското недоволство ще тлее. И опозицията ще коментира бурно ходовете на Вучич по два канала на кабелните телевизии, които Вучич ще се опита да заглуши.

Толкова омраза, псевдопатриотизъм и радикализъм витае в сръбското политическо пространство, че понякога се страхувам за съдбата на региона и подялбата тук на добри и лоши, приятели и врагове, патриоти и фашисти, в превръщането му нова опасна зона на конфликти, и то на фона на неизвестностите, които носи новото геополитическо разпределение на света.

Не съм песимист, но реално трябва да се знае, че властта се получава на избори, а пътят до честни избор за Сърбия е дълъг и неизвестен. І БГНЕС

---

Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград.