Българските военновъздушни сили през Втората световна война се отличават с огромната си вариативност в дизайните на самолетите. България оперира германски, български, чехословашки, италиански и френски самолети. Спомняйки си 108-мата годишнина от раждането на кап. Димитър Списаревски, който е роден на днешната дата - 19 юли, е интересно да погледнем машините, които позволяват подвига на българските летци в отбраната на София. Историята на българската военна авиация е обширна, затова фокусът ще остане върху изтребителите, използвани от братята по оръжие на Списаревски в небето над България. Това са френските изтребители „Девоатин“ D.250 и германските Месершмит Bf 109.

Ще започнем с по-малко известния от двата - „Девоатин“ D.250.

Този френски самолет, разработен в края на 30-те години, има не особено успешно начало на въоръжение. Целта да действа като отговор на немските 109 в началото на войната не бива изпълнена. По време на немската инвазия във Франция прекалено малък брой D.250 са предадени на ВВС, като участват в малък брой сражение, но въпреки това успяват да бъдат достоен противник срещу немските и британски (след падането на Франция) самолети.

Въпреки скромното началото, “французинът” живее втори живот във Въздушните на Негово Величество Войски. През 43-та Германия прехвърля 120 конфискувани „Девоатин“ на България. Вече леко остарелият изтребител разполага с едно 20 мм оръдие и 4 леки картечници като маневреността му наподобява тази на Bf 109, но осезаемо по-бавен.

Френските изтребители не успяват да се включат в първите набези на 15-та въздушна армия на САЩ през ноември, но на следващия месец са вече във въздуха. Отбраната на София се извършва от 6-и изтребителен авиополк, като първи и втори орляк (група изтребители) използват D.250.

D.250 служат до края на войната и участват срещу Германия във финалната ѝ година. Въпреки неуспеха в “страната-майка”, „Девоатин“ служи успешно на България, като се конкурира с американските тежки изтребители P-38 "Лайтнинг” и по-леките съюзнически бомбардировачи. Полковник Николай Бошнаков записва 4 въздушни победи със своя “французин”.

Това ни води до “перлата” на българските ВВС от Втората световна война - Месершмит Bf 109.

С влизането на България в Оста Германия остава единствената държава, която да доставя самолети. Първоначално Берлин предоставя ранния модел на Bf 109 - “Емил”. Самолетите от този модел се използват предимно за патрулиране. Главната тежест за отбраната на царството се пада обаче на следващия модел - “Густав” (Българска дезигнация “Стрела”). България получава предимно 2 модела - G-2 и G-6. Подсилени с нов модел двигатели “Даймлер-Бенц 605А”, тези модели са напълно конкурентни с останалите модерни самолети на Съюзниците. Въоръжени с 20 мм оръдие (или 30 mm) и високоексплозивни боеприпаси, тези самолети са най-опасното нещо за ескадрилите бомбардировачи от 5-та въздушна армия на САЩ и 205-а авиогрупа на Кралските въздушни сили.

Месершмитите са резервирани за трети орляк от 6-ти полк. Най-известните български летци пилотират немските самолети. Майор Стоян Стоянов записва 15 въздушни победи с немските изтребители, а поручик Петър Бочев записва 13 победи. Списаревски използва своя G-2 като таран на 20 декември 1943 г., унищожавайки себе си заедно с тежък бомбардировач B-24.

Bf 109 е гръбнакът на германските ВВС през Втората световна война и служи във всички страни от Оста, като записва името си в историята на българката авиация. България предава своите 109 на Титова Югославия като репарации след войната.

България общо разполага с над 200 изтребителя от двата типа през войната, но поради липсата на обучени пилоти и акумулирането на свалени машини, българите се изправят с по 30-40 самолета (пропорционално разделени между двата типа) срещу 7 пъти превъзхождащ ги противник. Британците и американците използват общо около 2500 самолетаю от различни типове. Съюзниците губят 60 самолета в кампанията си над България, като българските загуби са 27 самолета и 22 убити летци.

Само може да се предполага колко повече жертви би имало сред цивилното население, ако не са самоотвержените и героични действия на българските пилоти. Орлите, летейки със своите немски и френски самолети, записват имената си сред най-славните моменти в българската история. | БГНЕС

—————Георги Василев, международен редактор в БГНЕС.