Място за заблуждаване няма. Патриотичният подем в Скопие означава двойно по-висок градус на антибългарската пропаганда, нови и нови доказателства за комплексираността на македонските водачи, независимо дали са леви или десни. Комплексираността на държавотворците край Вардара е стара, все по-задълбочаваща се болест, която разкрива неизлечимите травми в душевността, психиката и придържащото се към строго спазвани етноидеологически постулати, мислене. Това, притиснато от толкова задължителни „правила“ поведение, за третото след 1944 г. поколение, се проявява като вродена и тежкопротичаща болест.

Погледнете физиономиите на новоизбрания президент Гордана Силяновска - Давкова и на премиера Християн Мицкоски! Те излъчват не грижа, не тревога …Те излъчват първобитна нахаканост на хора, които възприемат себе си като месии, като спасители на нацията, държавата, духовността…Спасители от какво, от каква опасност, от какво нашествие?...Разбира се, опасността повече от 8 десетилетия е една единствена, една и съща, придобиваща все по-зловещ образ. Това е България. българската държава, българите като народ, българите като култура, духовност, интелигентност, традиции…Българите, които искат да отнемат на „македонците“ миналото, възрожденците, революционерите. Ето това е и мисията на новите „спасители“ в Скопие. Те трябва веднъж завинаги да разсеят мъглата, да разобличат , съхранените от Средновековието навици у българските политици, които се осмеляват да се отнасят критично към самоотвержените пазители на националните съкровености там.

В изявление пред медии премиерът Християн Мицкоски заяви със завидно самочувствие: „ Jас жалам што од страна на нашиот источен сосед доагаат вакви пораки. Jaс мислев дека ваков тип на анахронни пораки се дел од средниот век, но за жал ете во современа Европа во 21 век во Европа сепак постоеле вакви политичари како што вие го цитиравте (Радев). Jас сум подготвен да седнам и покраj тоа и да разговарам и со единиот и со другиот“ ( Борисов и Радев – бел.И.Н.) (в.“Денешен“, 26 юни 2024 г. )

В тези си убеждения Мицкоски съвсем не е самотен „бегач на дълги разстояния“. Доскорошният председател на МАНУ (Македонска академия на науките и уметностите – т.е. изкуствата ) академик Люпчо Коцарев, в статията „Македонски нихилизам“ – в.“Нова Македония, 26 юни 2024 г., след едно дълго предисловие, доказващо неговата „начетеност“ в областта на литературата и философията и позовавайки се на имената на известни творци през вековете като Ницше, Хайдегер, Фройд, Софокъл, Шекспир,Тургенев, Дсотоевски стига до умопомрачителното заключение:“Мегутоа, да не го забораваме Договорот со Бугариjа. Нашето битисуванье, нашето духовно постоенье може да се оправда само преку милениумското постоенье на македонскиот jaзик и на македонскиот идентитет…“

Как да не изръкопляскаш на този „шедьовър“ на прозрението, мъдростта…и глупостта - постоянно, на всяка крачка и по всеки повод да демонстрираш по този елементарен начин комплексираността си като личност, като представител на върхушка, зачената в епруветката на белградсткото етноинженерство и да развяваш тази си комплексираност като съдран байрят под път и над път!…

***

В обемиста папка, в която съхранявам текстове , публикувани и непубликувани, интервюта и изказвания на покойния деец на ММТРО - писателя, историка, мемоариста, изследователя и фолклориста Коста Църнушанов, има и едно малко книжле, формат 5 на 9 см. На корицата на което се чете „Първи македонски катехизисъ“ – 1920 г. Чрез въпроси и отговори разбираме, че става дума за грижата да бъде съхранен автентичния народностен дух на хората обитаващи Македония.

Ще приведа няколко от въпросите и отговорите, така както са дадени в този документ.

1) „Какъвъ си?

Българинъ от Македония.

2) Как се чувствашъ след всичко преживено до сега?

Не се чувствувамъ спокоен и доволенъ.

3) Защо?

Защото моето отечество и моите близки са под чуждо робство.

4) Съ какво можешъ да се гордеешъ като македонски българинъ?

Гордея се съ героичната борба на македонския българинъ за своята свобода и съ това, че Македония е дала първите хора на славянската култура и на българското възраждане.

…

6) Каква е първата длъжностъ на македонския българинъ?

Да запази себе си като българинъ и да възпитава всички свои съотечественици да станат еднакви по чувства и стремежи.

…

8) Какви требва да са стремежите на македонските българи?

Всички македонски българи требва да бъдат честни, работливи, добри родители и до фанатизъм родолюбиви…“

И така все в този дух 14 странички. На 15 - тата е поместена кратка клетва, която започва така: “Заклевам се в името на Бога, въ честьта и съвестьта си да работя за запазването на македонския български народ да не изгуби езика и народностьта си.“

Ето един сполучлив тест за европейската широта във възгледите на президента, премиера и академиците в Скопие. Защо за този мрачен период от историята на страната, за който македонският историк, проф. Димитър Галев, направи задълбочено изследване, озаглавено „Белиот терор 1910 -1941 г.“, те продължават да мълчат?!

Господин Християн Мицкоски няма защо да търси схоластично средновековно мислене в София, след като самият той е завършен продукт на това мислене. Ако този господин открито заговори за Белиот терор от 1910 до 1941 г. като целенасочен геноцид на македонския народ, тогава ще има право да се изявява като защитник на европейските ценности….Засега той продължава да бъде завършен продукт на онази мрачна етноидеологическа доктрина, която носи всички характерни черти на Средновековното тесногръдие….

***

На 20 ноември 2020 година в интервю за македонската телевизия „Сител“,бившият премиер на РС Македония Владо Бучковски направи и следното предложение:“…Заев постоjано потврдува дека имаме заединичка историjа. Тоа мораме дома да го отвориме, ама со искрена дебата…“

Ако в Скопие желаят действително европеизиране на обществото, задължително е да се отвори тази „искрена дебата“, както предлага Владо Бучковски.

Това все още е химера.

Използваната с надменна фалшивост евролексика и откровеният курс на затвърдяване на сръбските позиции в страната, чрез назначения за вицепремиер Иван Стоилкович, както и „аргументите“ за „невъзможността“ да се строи жп връзката с България, разкриват истинските намерения на новите господари в държавата.

Стратегията на бившия гръцки външен министър, Дора Бакояни, за присъединяването на Скопие към ЕС в пакет с Белград, работи на високи обороти.

Място за илюзии няма. | БГНЕС

-----------------------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Анализът е написан специално за БГНЕС.