Сградите на Генералния щаб и на Министерството на отбраната на бившата Съюзна Република Югославия бяха бомбардирани от силите на НАТО на 29 април и в нощта на 7 срещу 8 май 1999 г. в отговор на сръбската операция за етническо прочистване на Косово.

След бомбардировките последва разпадането на последното югославското формирование и независимостта на Косово, но сградите не бяха възстановени и днес са най-известните военни развалини в Белград, обявени за „паметници на страданието и бруталността на силите на НАТО“. Наративът, че с „нищо непредизвиканата НАТО агресия“, кара сърбите да се изживяват като невинни жертви, вместо да поемат собствената си отговорност.

По-късно, Заводът за защита на паметниците на културата на град Белград обяви сградите за културна ценност. На 14 ноември 2024 г. правителството на Сърбия извади сградите на Генералния щаб и Министерството на отбраната от Регистъра на културните ценности и оповести, че компанията на Джаред Кушнер, зет на президента на САЩ Доналд Тръмп, ще „реновира“ сградите на бомбардирания Генерален щаб и на това място ще изгради луксозен „Тръмп“ хотел и Мемориален комплекс, посветен на жертвите, загинали в бомбардировките на НАТО.

„Ню Йорк Таймс“ съобщи, че плацът е даден под наем за 99 години и че стойността на инвестицията е 500 милиона долара, като държавата Сърбия трябва да получи 22% от печалбата.

Срещу това решение най-напред се разбунтува „Екологичното въстание“ на Александър Йованович – Чута, който е и народен представител в Скупщината на Сърбия и обяви събиране на подписка за запазване на сградите на Генералния щаб като „културна ценност“.

В момента докато пиша тия редове, пред сградата на Генералния щаб се провеждат студентски протести, които искат да я запазят като част от сръбското историческо наследство. И доколкото се касае само за опазване на историята, те са прави. Само че историята помни, че в тая сграда са правени плановете за етническото прочистване на Косово от албанци.

Дилемата е, че докато едни смятат, че с премахването на сградите ще се премахнат и веществените доказателства за престъпленията на режима на Милошевич, другите продължават да защитават широко разпространеното мнение, че тия сгради са свидетелство за „престъпленията на НАТО и агресията“ срещу тогавашната Съюзна Република Югославия.

„Защитата на сградата на Генералния щаб“ е един от козовете, с които студентите днес се опитват да компрометират и без това компрометираният режим на Вучич, но не е ясно дали осъзнават, че, защитавайки сградата на Генералния щаб, те вместо да се разграничават, по-скоро се доближават до Вучич, който беше част от политиката, която доведе до бомбардировките на алианса. Същият Вучич, срещу когото те протестират вече четири месеца и чиято полиция ги бие където свари.

И така, докато студентите обвиняват Европа, че не подкрепя техните искания, Вучич ги обвинява, че участват в „цветна революция“, финансирана от Запада, а Европа се чуди кого да подкрепи – Вучич играе на страната на Русия и Китай, а на „най-големите протести в историята на Сърбия“, няма нито едно европейско знаме!

Сърбия повече от две десетилетия продължава да живее под менталния терор на все още строго контролираните от държавата медии, в които „операция Подковица“ не съществува, НАТО е „агресор“, осъдените сръбски военнопрестъпници са „национални герои“, а сърбите продължават да се изживяват като „невинни жертви“. І БГНЕС

Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.